Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 246

— И за мен.

— И още нещо — ходих да видя Хъч, преди да почине. Той не поиска да му ставаш донор, а точно обратното. Не бива да се измъчваш.

Грейъм погледна към къщата.

— Тези Пачетови… Трябваше да ни оставиш с Дилън да ги набием.

Тя го прегърна усмихната и изгледа Дилън през рамото му.

— Оценявам предложението ти.

Дилън се наведе и я целуна нежно по устата.

— Ти си страхотна жена!

— От миналата нощ… благодарение на теб.

Широките му мустаци се изкривиха в усмивка.

— Хайде да се прибираме.

Пътуваха с отворени прозорци по тясната и равна магистрала, оградена от обрасли с мъх вечнозелени дъбове и насочени към небесата борове.

— Знаеш ли какво обичаше да ми казва татко, Грейъм?

— Дядо Спери ли?

— Да. Повтаряше ми: „Никога не се страхувай, Джейд!“ По-рано си мислех, че имаше предвид смъртта. Днес разбрах, че е означавало друго нещо. Искал е да ми каже да не се страхувам да живея. Смъртта е лесна в сравнение с живота. Мама не можеше да издържи на всекидневието и затова избяга. Татко изобщо нямаше куража да живее. Но не и аз.

С характерните за младостта си неспокойствие и жизненост Грейъм въртеше копчето на радиото и не слушаше.

Но Дилън чу и осъзна всяка дума. Пресегна се и изтри сълзата по бузата й. Тя плачеше за първи път от петнадесет години насам. Целуна пръстите му и се сгуши в дланта му.

Когато пристигнаха, Джейд се обърна към Грейъм.

— Кажи на Кети, че всичко е наред и ще се върнем за обяд.

— Къде отивате?

— Имаме работа с Дилън.

— Къде? Искам да дойда с вас.

— Не си поканен.

— Искате да сте сами, за да можете да се прегръщате и целувате!

— Излизай!

Грейъм се усмихна разбиращо на Дилън и слезе. А той му каза:

— Нареди шаха. Ще играем после.

Грейъм се затича радостен към къщи.

— Той се справи отлично, Джейд.

— Да. Слава Богу! — прошепна тя.

— Благодарение на теб!

Тя изчака, докато синът й влезе, и се извърна към Дилън.

— Искам да ме заведеш там.

Нямаше нужда да му казва къде, само му даваше напътствия. Пейзажът се сменяше около тях, а тя си мислеше колко се различаваше от онова наивно момиче, пътуващо по същото шосе с най-добрата си приятелка в онази студена февруарска вечер. Нито пък беше амбициозната жена, ловко направляваща света на бизнеса, като полузащитник, тичащ с пълна сила по футболното игрище. Беше вече спечелила играта и нямаше нужда да се доказва.

Двете страни на Джейд Спери се сливаха в едно цяло. Както съставките в яденето, така и елементите на нейната личност къкреха вече заедно. Беше странна смес, неповторима по структура и аромат, и тя постепенно привикваше към вкуса й.

Години наред бе гонила една-едничка цел и сега се връщаше в началото. Хората, които я помнеха, вече не я възприемаха като напусналото заради скандала момиче. Отнасяха се към нея с подобаващото за настоящето уважение. Останалите я смятаха за героиня, допринасяща много за развитието на града.

Изненада се, като откри колко скъпи й бяха неща, които дълго време се бе насилвала да намрази — южняшката кухня, всекидневието в малкия град, тежкият за дишане летен въздух, лекият бриз, ухаещ на опияняващи цветя и соленият вкус на морската вода.