Читать «С дъх на скандал» онлайн - страница 245

Сложи касетата на масичката и се обърна към Майръджейн.

— Това, което направиха днес с вас, е осъдително. Използваха ви. Не трябваше никога да научавате. — Но сега, когато вече сте наясно, не може да претендирате за Грейъм, тъй като вие не обичахте дори собствения си син, госпожо Грифит. Направихте от Ламър слабо, свито и лесно манипулирано момче, каквото се прояви и в нощта на изнасилването под натиска на Нийл да се редуват. Ето защо не чувствам угризения, че купих за моята фирма вашето семейно имение. Къщата ще бъде напълно възстановена и използвана, но без нито един Кауън в нея.

Съсухреното лице на Майръджейн се нагърчи като пергамент.

— Поколенията ще покажат — отбеляза тя язвително.

— Моля се да не стане, госпожо Грифит. Поне не по отношение на сина ми.

Обърна гръб на жената и изгледа Иван, който едва дишаше в инвалидната си количка с изхабени като тялото си достойнство и мощ. Реши, че не си струва да му казва нищо, най-голямата обида, която можеше да му нанесе.

Погледът й се спря на Нийл.

— Поискай сина ми и ще се озовеш в затвора. Изпречи ми се отново на пътя и ще заведа гражданско дело срещу теб заради мен и Гари. Твоето престъпление най-после ще лъсне на бял свят и ще си получиш заслуженото. Съветвам те да спрем дотук.

— Когато се завърнах в Палмето, имах намерение да те пратя в затвора и с тази касета можех да го направя. Но последните месеци осъзнах, че има и по-важни неща от твоето наказание и… много по-удовлетворяващи. Имам нов живот, нова любов, имам син. Сега те са центърът на моето внимание, а не отмъщението. Отсега нататък искам да гледам напред, а не назад.

— Посветих петнадесет години от живота си на теб. — Изрече последните думи с презрителна усмивка. — Не заслужаваш и секунда повече внимание. Свършено е с теб, достатъчно. Край!

— Ами, свършено! Не ми пука от твоите закани. Не можеш да ме уплашиш, кучко!

— О, и още как! — отговори му спокойно Джейд. — Аз съм най-лошият ти кошмар — някой, без капка страх от теб.

Погледна ги за последен път, обърна се и излезе. Мина по коридора, където първите признаци на разруха и упадък бяха леко, но неоспоримо забележими. Краят на периода на Пачетови бе настанал.

А Джейд бе постигнала своето.

Излезе от къщата и се усмихна на Дилън и Грейъм, чакащи я нетърпеливо до пикапа. Синът й изтича към нея, очевидно загрижен. Истината не бе засегнала обичта към майка му. Тайната за неговото зачеване бе най-после разкрита и на нея й олекна на сърцето.

— Мамо, какво стана?

— Просто им казах, че ако отново те безпокоят, ще съжаляват.

— Само това ли? — попита той някак разочарован.

— В общи линии.

Погледна я сериозно.

— Трябваше да ми разкажеш за това, мамо.

— Вероятно да, Грейъм.

— Да не би да си се съмнявала, че ще те разбера?

— Не точно това. Опитах се да те предпазя. Не исках да се обвиняваш заради постъпката на баща ти, който и да е той.

— Дилън каза, че аз съм си аз. Не е нужно да зная кой е той.

— Ти си Грейъм Спери — изрече развълнувано тя и го докосна по бузата. — Това е важното за мен.