Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 8

Меко казано, беше егоцентричен, опърничав, амбициозен и безмилостен, непреклонен и богохулен, търсеше си място и в политиката, която бе голямата му амбиция. Вярваше в силата на паричните награди и насърчаваше младите таланти. Ето защо Алекс работеше в неговата кантора.

— Искаш да подновиш дело за убийство отпреди двадесет и пет години, така ли? — попита я, когато тя изложи целта на своето посещение. — Имаш ли причини за това?

— Да, защото жертвата е била майка ми.

За първи път, откакто го познаваше, той й беше задал въпрос, на който не знаеше отговора, и дори не можеше да го отгатне.

— Боже мой, Алекс. Съжалявам. Не знаех за това.

Тя повдигна леко рамене.

— Да, то не е нещо, което се афишира, нали?

— Кога се е случило? На колко години си била?

— Пеленаче. Дори не я помня. Тя е била само на осемнадесет.

— Делото било ли е официално приключено или е останало неразрешено в съдебните регистри?

— Имало е един заподозрян, когото са арестували и обвинили в убийство, но делото е било прекратено и никога не е стигнало до съдебната зала.

— Запознай ме накратко със случая. Днес ще обядвам с главния прокурор на щата — каза той. — Разполагаш с десет минути. Казвай набързо.

Когато тя свърши, Грег сви неодобрително вежди и запали цигара от предишната, която бе изпушил почти до филтъра.

— По дяволите, Алекс, нали не искаш да кажеш, че семейство Минтън са замесени в това дело? Баба ти наистина ли вярва, че един от тях е убил майка ти?

— Да. Или техният приятел — Рийд Ламбърт.

— Имали ли са повод?

— Мисля, че не — отговори Алекс уклончиво. Не искаше да му каже, че баба й смяташе нея виновна за смъртта на Селина. — Явно мама е била близка приятелка с тях.

— Тогава защо е трябвало някой от тях да я убива?

— Ето това искам да разбера. Много е важно за мен.

— Ти имаш само съмнения.

— Това с нещо по-силно от съмнение.

— Сигурна ли си, че не го правиш от лични подбуди?

— Разбира се, че не — обиди се Алекс. — Ще водя това следствие съвсем обективно. Ако Бъди Хикс се е явил на съдебен процес и е бил осъден, тогава не бих повярвала на думите на баба Греъм. Но всичко е в архивите на съда.

— Как е станало така, че тогава тя не е вдигнала шум около убийството?

— Аз самата често съм я питала. Не е имала много нари, била е заставена да мълчи и се е страхувала от машинации в съда. Освен това убийството я е изтощило. Малкото, което й е останало, е използвала, за да ме отгледа.

Сега на Алекс й стана ясно защо баба й я беше тласнала към юридическата професия и какво очакваше от нея. В училище изпъкваше над всички и завърши Юридическия факултет в десетката на най-добрите от своята група. Правото беше професията, която Мърл беше избрала за нея, но за щастие това беше област, която интригуваше Алекс и й доставяше удоволствие. Беше добре подготвена да направи това, което се очакваше от нея.

— Баба ми е била само една вдовица, останала с бебе, за което да се грижи — каза тя. — Не е могла да направи почти нищо, за да оспори компетентността на съдията, който е разпитвал Хикс. Тя опаковала нещата си и с парите, които имала, напуснала града, където никога вече не се върнала.