Читать «Добре пазени тайни» онлайн - страница 73

— Видях кой го направи, госпожице!

— Тогава къде можем да се срещнем? И кога?

Той назова името на друг бар, който звучеше още по-съмнително от „Последен шанс“.

— Този път не влизайте вътре. Ще има един червен пикап, паркиран откъм северната страна на сградата. Аз ще бъда в него.

— Ще бъда там, господин… не можете ли най-сетне да ми кажете името си?

— Никой.

Той затвори телефона. Алекс го наруга, скочи от леглото, отиде до прозореца и дръпна завесите.

Почувства се глупаво, когато видя, че единствената кола, паркирана наблизо до стаята й, беше нейната. Познатият черно-бял блейзър не се виждаше наоколо. Отиде до телефона и ядосано набра друг номер. Беше ужасно ядосана на Рийд за това, че е прогонил единствения й свидетел. Цялата трепереше.

— Офисът на шерифа.

— Искам да говоря с шериф Ламбърт.

— Той приключи за днес и си отиде — информира я мъжки глас. — Нещо спешно ли е?

— Знаете ли къде е?

— Мисля, че е вкъщи.

— Кой с номерът, моля?

— Не ни е разрешено да го даваме.

— Аз съм госпожица Гейдър. Трябва да говоря с шерифа тази вечер. Много е важно. Ако с необходимо, ще го издиря чрез семейство Минтън, но не ми е приятно да ги безпокоя по това време.

Понякога споменаването на имена на важни хора прави чудеса. Дадоха й телефонния номер без повече увъртания. Алекс възнамеряваше да разбере защо непрекъснато я следи. Нейната решителност внезапно изчезна, когато чу женски глас в слушалката на телефона.

— Търси те една жена — подвикна Нора Гейл към Рийд и го погледна изпитателно.

Той тъкмо слагаше дърва в камината. Избърса ръцете си в дънките и преструвайки се, че не вижда любопитното й изражение, взе слушалката от нея.

— Да. Тук е Ламбърт.

— Аз съм Алекс.

Той се обърна с гръб към гостенката си.

— Какво искате?

— Искам да знам защо ме следяхте тази вечер?

— Откъде знаете, че съм бил аз?

— Защото… ви видях.

— Не. Не сте. Какво, по дяволите, правехте в онова долнопробно кабаре?

— Исках да пийна нещо.

— И избрахте точно „Последен шанс“ за това? — попита той подигравателно. — Едва ли ви подхожда това място, малката. Там се събират само боклуци, които търсят забавление с незадоволени съпруги, така че или сте ходила там, за да спите с някого или сте имала уговорена среща. Кое от двете е вярно?

— Бях там по работа.

— Трябвало е да се срещнете с някого. С кого? Би било по-разумно, ако ми кажете, Алекс. Защото, който и да е бил, когато ме с видял, се е уплашил.

— Значи признавате, че сте ме следил?

Рийд не отговори.

— Това ще бъде едно от многото неща, които ще обсъдим утре сутринта.

— Съжалявам, но утре имам почивен ден.

— Важно е.

— Това е ваше мнение.

— Къде ще бъдете?

— Казах — не.

— Нямате друг избор.

— Не съм дежурен утре.

— Е, аз съм.

Той изруга и след миг каза:

— Ако ледът се разтопи, ще бъда на хиподрума във фермата на Минтън.

— Ще ви намеря.

Без да каже нито дума повече, той сложи слушалката на мястото й. Беше я хванал в капан и знаеше това. Чу я как говори неуверено, когато попита защо я е следил. С когото и да е имала среща, явно се е уплашил от него. Кой ли е бил? Джуниър? Тази мисъл го обезпокои.