Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 6

— Мога да те накарам да ми кажеш — рече тя и отново вдигна ръка към шията си.

Очите се разтвориха широко, момчето отстъпи заднишком и се блъсна в корема на Урс.

Гео протегна ръка към гърдите на момчето. От вратлето му, на кожена връв, висеше керамичен диск. Върху бялата му полирана повърхност бе изобразен черен червей със зелено око в единия край.

— Това става за име — каза Гео.

— Снейк? — Тя отпусна ръка. — Добър крадец ли си? — Тя погледна Урс. — Пусни го.

— Без да съм го понатупал?

— Той няма да избяга.

Урс го пусна.

Четирите ръце се появиха иззад гърба на момчето и започнаха да масажират китките си. Черните очи внимателно следяха жената.

— Добър крадец ли си? — повтори въпроса си тя.

Момчето най-неочаквано бръкна в джоба си и извади нещо, окачено на кожена връв, подобна на тази около врата му. То вдигна юмрук, после разтвори пръсти.

— Какво е това? — Урс надникна над рамото на Снейк.

Жената се наведе, после рязко се изправи.

— Ти… — изрече тя.

Юмрукът на Снейк се за твори внезапно, като черупка на морска мида.

— Страхотен крадец си наистина.

— Какво е това? — попита Урс. — Нищо не видях.

Снейк разтвори пръсти. Върху мръсната длан, сред навитата на спирала кожена връв, в несръчно изработена малка телена клетка, лежеше млечнобяла сфера колкото човешко око.

— Страхотен крадец — повтори жената, но не с досегашния си кристално чист глас, а със странно униние. Тя бе отметнала воала си, и когато отново плъзна ръка към шията си, Гео видя че дългите й пръсти докосват също такъв скъпоценен камък, но обкован в платина и окачен на златна верижка.

Тя вдигна очи и срещна погледа на Гео. Едва доловима усмивка разтвори устните й.

— Не — каза тя. — Не чак толкова ловък, колкото си мислех. Отначало бях сигурна, че е взел моя. Но си го бива, все пак. Ти, който си изучавал древните ритуали на Лептар, можеш ли да ми кажеш каква е тайната на тези камъни?

Гео поклати глава.

От бледите й устни се отрони въздишка, и макар че очите й не се отделяха от неговите, тя сякаш се отдалечаваше, поела заедно с въздишката към сенките на миналото.

— Не — промълви тя. — Всичко е безвъзвратно изгубено или унищожено от древните жреци и жрици, някогашните поети.

На лед да стане капката в ръката, земята с песни да разтърсим. Привет на стройните мъже и стройните жени. Очите в плен държат видение…

Тя изрече стиховете с благоговение.

— Познати ли ти са? Можеш ли да ми кажеш откъде са?

— Само два-три реда — отвърна Гео. — И с някои разлики.

Да стане пепел зрънцето в ръката, звездите с песни да разтърсим. Привет на стройните мъже и стройните жени.

— Хм. — Тя изглеждаше изненадана. — Свършил си по-добра работа от всичките жреци и жрици на Лептар. А този фрагмент откъде е?

— Строфа от изоставените ритуали в чест на богиня Арго, забранени и унищожени преди петстотин години. Останалата част от поемата е изгубена, — обясни Гео. — Вашите жреци и жрици едва ли са знаели за нея. Открих тази строфа, докато смъквах подвързията на един древен том от сбирката с антични произведения на Храмовата Библиотека в Асидия. Очевидно за подвързването му са използвали страница от още по-стара книга. И така е оцеляла. Според мен това са фрагменти от ритуалите преди Лептар да очисти песнопенията си. Сигурен съм, че поне строфата в моя вариант е от този период. Вие навярно сте получили някаква погрешно цитирана версия: аз съм твърдо убеден, че автентичната е моята.