Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 43

Те не виждаха олтара, но между колоните имаше врати и след като очите им привикнаха с полумрака, забелязаха, че част от стената не бе устояла на времето. Широката пролука бе почти изцяло запълнена с лиани. Зелени лъчи проникваха тук-там измежду листата.

Те тръгнаха към олтара, препъвайки се в отломки и камъчета.

Зад парапет със сложни плетеници, на върха на каменно стълбище, стърчаха останките от огромна статуя. Фигура на мъж, изсечена от някаква черна скала, седеше с кръстосани крака върху подиум. Едната ръка заедно с рамото се бе отчупила и парчетата се търкаляха по стълбите. Досами парапета бе паднала част от дланта с пръстите, дебели колкото бедрото на Урс. Главата на идола я нямаше. В ръцете си статуята изглежда бе държала нещо, но то липсваше.

Гео отмина парапета и се спря пред няколко каменни саркофага.

— Ела тук, Снейк! — извика той. — Дай светлина!

Снейк се подчини и с помощта на Ийми и Урс Гео отмести капака на единия саркофаг.

— Какво има вътре? — попита Урс.

— Книги — отвърна Гео и извади някакъв прашен том. Ийми се пресегна през рамото му и разгърна страниците с тъмните си пръсти.

— Древни ритуали — обясни Гео и отстрани ръката на Ийми. — Все още са четливи.

— Дай да видя — каза Ийми. — Учил съм при Еадну в университета Олкс Олн.

Гео го погледна с усмивка:

— Отдавна съм забелязал, че някои от идеите ти ми звучат твърде познато. Аз бях ученик на Уелис. Нашите преподаватели никога не разговаряха помежду си. Изненадан съм! Значи и ти си учил в Олкс Олн?

— Хм — изсумтя Ийми, разлиствайки книгата. — Качих се на този кораб само за да поработя нещо през лятото. Ако знаех къде ще попадна, щях да си остана на брега.

Стърженето в стомасите бе забравено миг след като двамата попаднаха на ритуалите на Хама.

— Твърде се различават от тези на Богинята — забеляза Ийми.

— Очевидно — съгласи се Гео. — Чакай! — Ийми разгръщаше страниците напосоки. — Виж това!

— Какво е то? — попита Ийми.

— Стиховете — отвърна Гео. — Същите, които рецитираше Арго…

Той зачете на висок глас:

Прободено, в сърцето на дъб чер сред кръгове годишни светли окото на бог Хама губи взор сред огън, дим и пепел. На лед да стане капката в ръката, земята с песни да разтърсим. Привет на стройните мъже и стройните жени. Вземи от сломена вълна сол, водорасли и злато. Стрелата се впива в ума. О, ужасът на времето тъй стар е! Сол препълва пак сърцето и затлачва и мисъл, и спомен. През водораслите, пуснали корен, ти върни се със злато в ръцете. Видение в плен на очите — ясенът с клони, окъпани в кръв. Ти на своя затвор през вратите излез и кал хвърли по тиса пръв!

— Това е другата версия на поемата, която открих в очистващите ритуали на Арго. Чудя се дали и други стихотворения в древните ритуали на Лептар са имали своите паралели на Аптор.

— Твърде вероятно — отговори Ийми. — Особено ако първото нашествие от Аптор е било непосредствено преди очистването, а може би го е и предизвикало.