Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 21

— Казах само, че съжалявам.

— Знам — отвърна Урс. — Знам. Знам, че съм срещнал безброй люде в моя мокър, бурен живот; и би могъл да бъде всеки един от тях — въздъхна той. — Ще ми се да знам кой точно. И все пак не мисля, че това е отговорът. — Загриза нокътя на кутрето си и добави през смях: — Надявам се хлапето да не е нервно чак колкото мен, че ще му се наложи да гризе сума ти нокти.

Точно в този момент главите им сякаш се разцепиха.

— Ей! — викна Гео. — Това е Снейк!

— И е в беда! — Урс скочи на пода и хукна по коридора.

Гео го последва.

— Нека мина пръв — избърза Гео. — Знам къде е.

Стигнаха до палубата и се втурнаха покрай каютите.

— Дръпни се! — изкомандва Урс. После се стовари с цялата си тежест върху вратата, която се отвори с трясък.

Арго, застанала зад писалището, се обърна с ръка върху камъка на шията си.

— Какво…

Снейк, който стоеше неподвижно до отсрещната стена, се възползува от това, че тя не го гледаше и с един скок над канапето се озова до Гео, който здраво го подхвана. Една от ръцете на Снейк незабавно се озова на гърдите на Гео, където висеше камъкът.

— Глупци! — изсъска Арго. — Не разбирате ли? Той е шпионин на Аптор!

Настъпи тишина. Арго извика:

— Затворете вратата!

Урс изпълни заповедта. Снейк продължаваше да се държи за Гео, без да изпуска камъка.

— Е, добре — каза тя. — Вече е късно.

— Какво искаш да кажеш? — попита Гео.

— Това, че ако не бяхте нахлули тук, още един шпионин на Аптор щеше да разкрие тайните си, след което щеше да бъде превърнат в пепел. Но сега той има своя камък, а аз — моя. Е, малки крадецо, силите сега са изравнени. — Тя погледна Гео. — Как, мислиш, се е сдобил с камъка така лесно? Откъде е знаел кога ще бъда на брега? О, той е умен, целият разум на Аптор работи за него. Твърде възможно е да ви е внушил, без вие да знаете това, да ни прекъснете точно в този момент.

— Не, той… — започна Урс.

— Минавахме покрай твоята врата — прекъсна го Гео, — чухме шум и сметнахме, че нещо не е наред.

— Вашата загриженост можеше да ни струва живота.

— Ако е шпионин, тогава сигурно знае как да си служи с това нещо — каза Гео. — Позволи ни да го отведем…

— Водете го, където искате! — изсъска Арго. — Вън!

В този миг вратата се отвори.

— Чух гласове, господарке Арго, и помислих, че си в опасност. — Беше Старши-помощникът.

Въплътената богиня пое дълбоко дъх.

— Не съм в опасност — изрече тя със спокоен глас. — Бихте ли ме оставили сама?

— Какво прави тук Снейк? — внезапно попита Джорд, като видя Гео и момчето.

— Казах, оставете ме!

Гео се обърна, мина покрай Джорд и излезе на палубата, следван от Урс. Когато се отдалечиха на десетина метра, той погледна назад и като видя, че Джорд излиза от каютата и тръгва в противоположната посока, пусна Снейк да стъпи на краката си.

— Хайде, дребосък! Ходом марш!

На път към бака Урс попита:

— Ей, какво става?

— Ами, първо, нашият малък приятел не е никакъв шпионин.

— Откъде разбра?

— Защото тя не знае, че той може да чете мисли.

— И какво от това?

— Бях започнал да си мисля, че нещо не е наред, когато се върнах от разговора със жрицата. Ти също, и почти го налучкваше. Защо нашата задача ще е напълно безсмислена, ако не изпълним всичко? Нима мисията не би имала някаква стойност дори ако само успеем да върнем дъщеря й, законната владетелка на Лептар, на предишния й пост? Освен това съм сигурен, че дъщеря й сигурно е натрупала полезни сведения, които биха могли да се използуват против Аптор, тъй че мисията си струва, дори да не намерим скъпоценния камък. Не ми звучи никак логично една майка да се отрече от дъщеря си, ако не е донесла скъпоценен камък за мама. А и начинът, по който говори за Камъка — като за неин. Има една стара поговорка, останала още отпреди Големия пожар: „Властта развращава, а пълната власт развращава напълно.“ И ми се струва, че нейното твърде небожествено желание — първо властта, после мирът — е доста силно.