Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 16

Гео мълчеше.

— Защо гледаш така особено? — попита Арго. — Ти имаш своята поезия, заклинанията, образованието си. Не вярваш ли в тяхната сила? Върви да спиш и ми изпрати крадеца.

Последните й думи прозвучаха като заповед. Гео излезе от помещението и пристъпи в тъмнината. Вечерният хлад прочисти ноздрите му. Той спря, хвърли поглед към вратата, после към морето. Миг след това вече бързаше към бака.

ГЛАВА ТРЕТА

Гео слезе в кубрика, където освен Урс и Снейк засега нямаше още никой.

— Е? Какво ти каза? — попита Урс, като седна на ръба на койката си.

— Защо не спите? — попита мрачно Гео и докосна рамото на Снейк. — Вика те.

Снейк стана, тръгна към вратата, но спря и се обърна.

— Какво има? — попита Гео.

Снейк бръкна в джоба си и извади връвчицата със скъпоценния камък. Приближи се към Гео, поколеба се, после окачи камъка на врата на поета.

— Искаш да ти го пазя ли? — попита Гео.

Но Снейк излезе, без да отговори.

— Е — обади се Урс, — сега и ти си имаш камък. Чудя се за какво ли могат да послужат. Научи ли нещо? Хайде, Гео, какво ти наприказва онази?

— Снейк каза ли нещо, докато ме нямаше?

— Нито думичка — отвърна Урс. — Ама и аз като съм се ококорил, сън не ме хваща. Хайде де, кажи какво става?

Гео му разправи. Когато свърши, Урс рече:

— Ти си откачен. И ти и тя. И двамата сте откачени.

— Не мисля като теб — възрази Гео и описа как Арго му е демонстрирала силата на камъка.

Урс повдигна висящия от врата на Гео скъпоценен камък и го заразглежда.

— Такава сила, събрана в туй камъче! Мислиш ли, че можеш да разбереш как действува?

— Не съм сигурен дали искам — отговори Гео. — Може да си докараме някоя беля.

— Каква беля, по дяволите! — ядоса се Урс. — За какво й е да ни праща там самички, без никаква защита, да вършим работи, дето и цяла армия не може да ги свърши? Има нещо против нас ли?

— Не мисля, че има нещо против нас — отвърна Гео. — Урс, какво знаеш за Аптор? Тя спомена, че има какво да ми разкажеш.

— Знам само, че никой не търгува с Аптор, че всички го проклинат, а останалото са врели-некипели и няма смисъл да ги разправям.

— Например?

— Не те лъжа, всичко е пълни глупости — настоя на своето Урс. — Мислиш ли, че ще можеш да разгадаеш тайната на това камъче, ако стои у теб достатъчно дълго време? Нали преди петстотин години жреците са успели, а пък тя явно смята, че не си по-глупав от тях. Ако питаш мен, аз въобще не се съмнявам, че ще можеш.

— Първо ми разкажи каквото знаеш.

— Разправят за разни канибали, за жени, които пият кръв, същества, дето не са нито хора, нито животни, за градове, населени единствено със смърт. Не бих казал, че е приветливо място, като знам как моряците отбягват да минават оттам и как ругаят, ако им се наложи. Ама туй са глупости.

— Нещо друго знаеш ли?

— Няма друго — сви рамене Урс. — Говорят, че всички злини на света по едно или друго време са дошли от Аптор, като се почне от чудовищата, които донесли Големия пожар, и се стигне до пърхута. Никога не съм ходил там и никога не съм искал да ходя. Но се радвам, че ще имам възможност да видя тази страна, за да мога на следващото пътуване да им затворя устите и да ги накарам да спрат да разправят глупави измишльотини.