Читать «Спящият крал» онлайн - страница 30
Роналд Хан
И когато отвън гвардията на Спящия крал в отчаянието си премина в ужасен рев и скърцане, което можеше да означава единствено, че пожелават на проклетите натрапници да ги тръшне бубонната чума, Мат най-сетне се досети.
Но очевидно Де Броли поне веднъж в живота си е проявил верен нюх. В подножието на цилиндъра беше написано с релефни месингови букви:
Ото Фортенски
Криогенна система 1
Изобретателят Фортенски, доколкото беше известно на Мат, бе свършил в лудницата. Очевидно преди това е продал прототипа на машината си за замразяване на Де Броли.
— Можеш ли да го събудиш? — попита Аруула.
Мат се стресна.
— Какво? — Погледна я. — Не знам. Защо пък трябва да мога?
— Спящият крал — каза Аруула с обезоръжаваща логика — има власт над поданиците си и може да ги накара да ни пуснат да си идем.
— Идеята не е лоша. — „
От друга страна, теорията на Аруула не биваше да се отхвърля. Макар че тук имаха преголямо изобилие от храна и помещенията предлагаха известен лукс, духът му нямаше стремеж да прекара остатъка от дните си в приятно затоплена изба. Ако Де Броли беше още жив, щеше да им помогне. Той познаваше местните дадености и беше почитан от защитниците на дома като бог.
Мат стисна устни и се приближи до екрана. Протегна дясната си ръка и почука по матовия екран. Скрийнсейвърът изчезна и някакъв хъхрещ глас, който звучеше като че ли собственикът му пуши по сто и двайсет цигари на ден, каза: „Тук е «таткото». Моля идентифицирайте се.“
Разтревожена от внезапно раздалия се глас, Аруула незабавно зае бойна поза и протегна ръката с меча. Мат й даде знак с ръка, че няма от какво да се страхува. После каза:
— Тук е командир Матю Дракс от ВВС на САЩ.
— Добре дошъл, командир Матю Дракс от ВВС на САЩ — изхърка гробовният глас на „таткото“. — Какво мога да направя за Вас?
— Необходима ми е информация — каза Мат. — Първо, откога мистър Де Броли почива в криокамерата?
— От 8 февруари 2012 г. — отвърна „таткото“.
„
— Какви са командите относно неговата реанимация? — попита високо.
— Искаше да бъде размразен точно след сто години — гласеше информацията на „таткото“.