Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 38

Палача идваше. В това не се съмнявах.

Бърт, Лари, Том, Клей, шлемът, можеха да го спрат, а можеха и да не го спрат. Нещо в целия случай ме безпокоеше, но бях прекалено изморен, за да мисля за нещо друго, освен за непосредствената ситуация, и да се опитвам да остана във форма, докато чаках. Боях се да взема някакъв стимулант, да пия или да запаля цигара, доколкото самата ми централна нервна система трябваше да бъде част от оръжието. Гледах как големите тлъсти снежни парцали отлитат.

Щом чух превключването, се обадих на Бърт и Лари. Взех шлема и се изправих, когато светлината замига.

Но вече беше прекалено късно.

Дейв ми беше казал, че обхватът на шлема е приблизително триста метра. Тогава, отчитайки времевото закъснение между активирането на шлема и влизането на Палача в зрителното поле на най-близкия гард, всичко означаваше, че Палача се придвижва изключително бързо. Към това да прибавим възможността обхватът на мозъчните вълни на Палача да е доста по-голям от обхвата на шлема на Палача. И да отчетем и възможността той да се е възползвал от този фактор, докато Сенатор Брокдън все още е лежал буден и безпокоящ се. Заключение: Много е възможно Палача да знае, че аз бях там, където бях с шлема, и да осъзнава, че това е най-опасното оръжие, което го причаква, и следователно да се придвижи към мен за светкавичен удар, преди аз да съм успял да се справя с механизма.

Наклоних го към главата си и се опитах да поставя на изходна позиция всичките си умения и способности.

И отново усещането, че гледаш света през визьора на снайпер, със всичките съпътстващи странични възприятия. Изключая това, че светът се състоеше само от фасадата на вилата; Бърт пред вратата, на рамото му пушка; отляво Лари, с ръка току-що извършила движението на мятане на граната. Гранатата, разбрахме го веднага, бе отскочила рязко; огнеметът, който той трескаво се опитваше да насочи, щеше да се окаже ненужен преди да съумее да го използва.

Следващият откос на Бърт рикошира в лявата ни страна на гръдния кош. Ударът ни зашемети за момент. Третият пропусна. Нямаше четвърти, защото изтръгнахме пушката от ръцете му и я метнахме настрана, докато се хвърляхме към входната врата.

Палача нахлу в стаята и падна на пода, пръскайки вратата на парчета.

Съзнанието ми беше препълнено до точката на раздвояване с двойния образ на облото тъмносиво метално тяло на приближаващия телефактор и изправения, странно коронясан мой образ — с изпъната лява ръка, с лазерен пистолет в дясната, притисната до тялото ръка. Спомних си лицето, писъка, изтръпването, познах отново усещането за сила и екзотично възприятие, и започнах да поставям под контрола си всичко това, като че ли е мое собствено, опитвах се да го направя мое собствено, да го възпра, докато в това време моят образ стоеше застинал неподвижно като на стоп-кадър в отсрещния край на стаята…

Палача забави движението си и залитна. Подобна инерция не може да се погаси моментално, но усещах реакциите на тялото такива, каквито трябваше да бъдат. Бях го закачил на въдицата. Сега просто трябваше да навия макарата.