Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 36

— Единственото, което ми идва наум е, че тя бидейки много горда жена — а тя беше такава — е искала да отложи диагнозата си, докато се появят несъмнени доказателства.

— Не ми изглежда нормално. Но вие я познавате, а аз не, а при това развитие на нещата, нейните предположения са били верни. Но също толкова ме безпокои още нещо: шлемът. Изглежда като че ли Палача е убил Дейвид, след което си е дал труда да го пренесе под вода по целия път до Сен Луис, само за да го захвърли на мястото на следващото убийство. Това няма никакъв смисъл, откъдето и да го погледнеш.

— Всъщност, има. — каза той, — Смятах скоро да стигна и до това, но мога да ви кажа и сега. Разбирате ли, Палача нямаше говорен механизъм. Общувахме посредством оборудване. Дон ми каза, че поназнайвате електрониката… ?

— Да.

— Е, накратко. Бих искал да проверите този шлем и да видите дали в него не е бърникано.

— Трудно ще е, — казах, — Нямам понятие какви са били първоначалните свръзки, а и не съм чак такъв гений в теорията, че да погледна нещо и да кажа дали ще работи като телеоператорна станция.

Той прехапа долната си устна.

— Все пак ще ви се наложи да опитате. Може да има физически белези — драскотини, счупвания, нови свръзки — не знам. Това е вашата област. Търсете.

Просто кимнах и го зачаках да продължи.

— Мисля, че Палача е искал да говори с Лейла., — каза, — или затова, че тя беше психиатър, а той е знаел че на ниво отвъд механичното не функционира добре, или защото е мислел за нея с понятието за майка. В крайна сметка, тя беше единствената участваща жена, а той имаше понятие що е майка — с всичките асоциации за уют, които следват от това — от съзнанията на всички ни. А може би и поради двете причини. Може да е взел шлема със себе си с тази цел. Разбрал е какво представлява, наблюдавайки директно мозъка на Дейв, докато е бил с него. Искам да го проверите, защото има вероятност Палача да е разкачил веригите за управление и да е оставил да работят само комуникационните вериги. Може да е занесъл шлема у Лейла в това състояние и да се е опитал да я накара да си го сложи. Тя се е уплашила — опитала се е да побегне, борила се е или е викала за помощ — и той я е убил. Шлемът повече не му е бил потребен, така че го е захвърлил и е напуснал. Очевидно на мен няма какво да ми казва.

Помислих над това и отново кимнах.

— Окей. Прекъснати вериги мога да забележа, — казах, — и ако ми кажете къде има инструменти, по добре веднага да се захващам.

Той направи с лявата си ръка жест да почакам.

— Впоследствие разбрах кой е бил пазачът, — продължи той, — Всички се отчетохме за анонимен подарък за вдовицата му. Правил съм някои неща за семейството му, грижил съм се за тях — по същия начин — до момента, в който…

Не го погледнах, докато говореше.

— … Не можех да сторя нищо повече. — довърши той.

Продължих да мълча.

Той допи питието си и ме удостои със слаба усмивка.

— Кухнята е ей там отзад, — каза посочвайки ми с палец. — Точно до нея има тоалетна. Инструментите са вътре.