Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 20

Той въздъхна и потри носа си, както често го бях виждал да прави в отдавна отминали времена.

— Вие все пак с какво се занимавате? — попита ме.

— Аз лично ли? Аз съм писател на научна литература. Изготвям доклад за агенцията, която иска да осъществи закрилата относно това устройство. Колкото докладът ми е по-добър, толкова по-добри ще са шансовете им.

Той помълча малко и каза: — чел съм много в тази област, но името ви не ми е познато.

— По-голямата част от творбите ми се занимават с нефтохимия и морска биология. — казах.

О. — Това, че са избрали вас, тогава, изглежда малко необичайно, не е ли така?

— Не съвсем. Бях на разположение, а шефът познава работите ми, знае, че съм добър.

Той погледна към на купчина кашони в другия край на стаята, закриващи частично нещо, което чак тогава осъзнах, че е терминал за дистанционно управление. Окей. Ако в този момент той решеше да се увери в самоличността ми, Джон Дон щеше да отиде по дяволите. Направо беше време да проявя любопитство, след като беше споделил усещането си за грях с мен. Вероятно си беше помислил същото, защото повече не погледна в тази посока.

— Нека го кажа по следния начин… — изрече накрая и над гласа му взе контрол нещо от стария Дейвид Фентрис в най-добрата му форма. — Поради една или друга причина, аз вярвам, че той иска да ликвидира бившите си оператори. Ако това е присъдата на Всевишния, нека за бъде. Той ще успее. Обаче ако не е, не бих желал никаква защита отвън. Моето разкаяние е налице и също така, е само моя работа да се справя с останалата част от ситуацията. Лично аз ще спра Палача — точно тук — преди да пострада още някой.

— Как? — запитах го.

Той кимна в посока на проблясващия шлем.

— С това. — каза.

— Как? — повторих.

— Телефакторните вериги на Палача все още реагират. Би трябвало да реагират: Те са вградена част от него. Не би могъл да ги разкачи без да се изключи. Ако се появи в радиус от четвърт километър, този уред ще се активира. Той ще издаде протяжно жужене и иззад мрежата под предния ръб ще започне да премигва светлина. След което аз ще надяна шлема и ще установя контрол над Палача. Това ще го доведе тук и ще изключи мозъка му.

Той посегна към чертежите, които разглеждаше, когато влязох.

— Ето. Трябва да се извади платката в гръдния кош. Има още четири подвъзела, които трябва да се прекъснат. Тук, тук, тук и тук.

Той вдигна поглед.

— Обаче ще трябва да го направите в този ред, иначе може да стане доста напечено. — казах, — Първо този, след това тези двата. И накрая последния.

Когато отново вдигна поглед сивите му очи се приковаха моите.

— Мислех, че бяхте по нефтохимията и морската биология.

— Фактически не съм „по“ нищо, — казах, — Занимавам се с писане на техническа литература, а в нея има откъси и парченца отвсякъде — а това съм го виждал и преди, когато приех тази работа.