Читать «Крал Артур» онлайн - страница 145

Ала щом съзрели да проблясва меч, противниците и от двете страни надали силни викове. Само след миг враждуващите войски се спуснали една към друга по Камланската равнина.

— О, злочест ден! — извикал крал Артур. После и той, и Мордред се метнали на конете си и се хвърлили в битката.

До ден-днешен на земята не е имало по-тъжна и по-ужасна битка. Препускали, нападали, удряли. Много били тежките рани, много били смъртоносните удари. Крал Артур непрекъснато бил в средата на сражаващите се и проявил голяма храброст, но този път и Мордред се биел не на шега и не помислял за бягство. Единствената цел на всички обаче била да убиват, затова битката се водила през целия ден и свършила едва когато всички тези благородни рицари паднали бездиханни на студената земя.

Настъпила вечерта, безлунна и зловеща, и върху бойното поле се спуснала ужасната тишина на смъртта. Като видял своите воини избити до крак, крал Артур избухнал в ридания. Огледал се и видял, че само двама от рицарите му са оцелели — Лукан и Бедивер, — но и те били тежко ранени.

— Господи, какво се е случило с моите благородни рицари?! — извикал крал Артур. — Тежко ми, че доживях да видя този скръбен ден! Сега обаче зная, че краят наближава… И все пак ми се иска да намеря предателя Мордред, причинил цялата тази мъка и разруха!

Тогава крал Артур се огледал и изведнъж съзрял Мордред, който стоял, облегнат на меча си сред високите купища мъртъвци.

— Подай ми копието — казал крал Артур на сър Лукан, — защото там стои предателят, който докара цялата беда.

— Остави го, господарю — възпротивил се Лукан, — над него тегне проклятие. Ако ти преживееш този злочест ден, по право ще си отмъстиш. И не забравяй, благородни сър, среднощния си сън и думите, които ти е казал духът на Гавейн: бог с великото си милосърдие запази живота ти в тази битка. Благословен от него, ти победи. Ние сме трима, а Мордред стои сам. Ако го оставиш на мира, този печален съдбовен ден ще отмине без последствия.

— Жив или мъртъв — извикал крал Артур, — аз ще се разправя с човека, който донесе разруха на кралство Логрия!

— Наслука! — изпратил го сър Бедивер.

Тогава крал Артур уловил с две ръце копието Рон и се затичал към Мордред с вика: „Предателю, приготви се да посрещнеш смъртта!“

Когато Мордред видял крал Артур, той се втурнал към него с изваден меч. Ала кралят мушнал Рон под щита на Мордред и набучил тялото му на копието. Когато обаче Мордред разбрал, че е смъртно ранен, от омраза и ярост той наблегнал на проболото го копие и като държал меча си с две ръце, с такава сила ударил крал Артур по главата, че острието разсякло шлема и потънало в черепа му. В следващия миг Мордред се строполил на земята, надал предсмъртен вик и умрял.

Крал Артур обаче паднал, без да издаде звук. Сър Лукан и сър Бедивер дошли и с много мъка успели да повдигнат тялото му. Носели го стъпка по стъпка, понеже и двамата били тежко ранени, докато се добрали до малък изоставен параклис недалеч от тайнственото море, където се стелели изпарения, почервенели като кръв от последните лъчи на залязващото слънце. Тогава Лукан паднал на земята и издъхнал, изтощен от усилието да носи крал Артур, понеже вътрешностите му били разкъсани от смъртоносна рана.