Читать «Крал Артур» онлайн - страница 120

— Не отминавай, помогни ми!

Като се обърнал, Борс съзрял прекрасна девойка. Тя се борела с въоръжен рицар, който я влачел към коня си, за да я отнесе.

— Помогни ми, благородни рицарю! — извикала повторно девойката. — В името на крал Артур, който сигурно те е посветил в рицарство, помогни на една девойка, изпаднала в беда! Не позволявай на този злосторник да ме опозори!

Когато сър Борс чул това, той не знаел как да постъпи. „Ако позволя на двамината да отвлекат брат ми — рекъл си той, — Лионел положително ще умре, докато му се притека на помощ. Оставя ли обаче девойката, тя ще бъде озлочестена или дори убита, а рицарската клетва ме задължава да защищавам всяка жена, изпаднала в беда.“

Затова се обърнал към рицаря, който вече бил метнал девойката на шията на коня и бързо се отдалечавал.

— Рицарю! — извикал Борс. — Веднага пусни девойката, иначе ще те убия изотзад!

Тогава рицарят се опитал да се измъкне в галоп, но скоро видял, че Борс се приближава все повече и повече. Затова оставил девойката да падне на земята, обърнал коня, вдигнал копието си и препуснал с все сила към Борс. Борс също насочил копието си и двамата се сблъскали така, че оръжията им се счупили. След това се били с мечове, докато те започнали да пускат искри. Скоро обаче Борс ранил смъртоносно противника си, който паднал и останал да лежи, без да помръдва.

— Красива девойко — казал Борс, — вече си свободна от този злодей.

— Благодаря ти, любезни сър — казала тя. — Моля те обаче да ме заведеш у дома, защото се боя, че в тъмния лес мога да срещна други злодеи.

— С радост ще го сторя — отвърнал Борс и двамата препускали заедно чак до здрач, когато стигнали до голяма кула, която се извисявала на един хълм. Девойката поканила Борс вътре и седнали на богата трапеза, докато десет други девойки им прислужвали или свирели и пеели нежни песни.

— Моля те да ми дадеш само хляб и бокал с чиста вода — казал на домакинята Борс, — защото докато не извърша делото, за което съм тръгнал, не бива да ям нищо друго.

И макар че девойката и другарките й се опитали да го разубедят, Борс не се докоснал до нищо от угощението. А когато изял хляба и изпил водата, не пожелал дори да си отдъхне на меката постелка, която му били приготвили. Легнал на твърдия каменен под до рогозките и скоро заспал.

Посред нощ девойката отишла при Борс и му предложила много изкушения, но той внимателно ги отклонявал и не се поддал да извърши нито едно от лошите неща, за които тя настоявала. Тогава девойката го завела на върха на кулата, където ясната луна огрявала събраните й другарки.

— Ах, Борс, любезни рицарю — извикали вкупом те, — имай милост към нас и изпълни желанието на господарката ни, защото ако не го сториш, тя ще се хвърли от върха на кулата, а ние трябва да я последваме и да умрем заедно с нея. Спаси ни живота, защото, ако загинем сега, ще сме озлочестени завинаги!