Читать «Крал Артур» онлайн - страница 100

— Свещеният Граал идва все по-близко до Логрия — казала Бланшфльор. — Не ме питай какво беше това, което видя, защото още не му е дошло времето. И друг рицар, Ланселот Езерни, трябва да прекрачи прага на замъка и да види това чудо. Ала ти, Персивал, си по-блажен от него, защото Ланселот ще стане причина да дойде краят на славната Логрия, макар че в цялото кралство досега не е имало по-достоен рицар от него, като изключим Гавейн. А сега върви в Камелот и чакай идването на Галахад. В деня, когато той седне на Пагубното място, ти отново ще видиш Свещения Граал.

— Лейди, ще отида още сега да го потърся! — казал Персивал и се изправил. — Струва ми се, че това е най-големият подвиг на света, който може да бъде извършен!

— Вярно, най-големият е — отвърнала Бланшфльор, — но все още не бива да го търсиш. В деня, когато славата на Логрия достигне своя разцвет, Граалът ще се появи в Камелот. Тогава всички ще тръгнат да го търсят, но ще го намерят единствено най-достойните.

— Ще бъда сред тях! — извикал Персивал. — Не друг, а аз ще намеря Свещения Граал!

И като забравил всичко друго, Персивал тичешком напуснал залата, като изобщо не обърнал внимание, че Бланшфльор извикала подире му, метнал се на коня и в галоп се изгубил между дърветата.

Когато се разсъмнало, обзелата го лудост сякаш изведнъж започнала да го напуска и като обърнал коня, Персивал се опитал да открие пътя, по който да се върне при Бланшфльор. Ала макар че се лутал дни наред, въобще не успял да намери дори и следа от пустинната земя и тайнствения замък Карбонек.

Опечален и окаян, Персивал най-после се отказал от диренето и потеглил към Карлиън. Зимата вече била дошла и когато Персивал преминал през планините и горите на Централен Уелс и се приближавал към града, снегът бил затрупал пътищата. Една нощ младежът преспал в Тинтърн, на брега на Уай, а рано на следващата сутрин потеглил бавно и унило през долината покрай бистрата река.

Както си яздел, Персивал изведнъж видял кафяв сокол, който като бляскава светкавица се спуснал от висините върху една гургулица. За миг двете птици пърхали из въздуха, вкопчени една в друга, после соколът победоносно се издигнал нагоре, понесъл своята жертва в ноктите си. А от гърдите на гургулицата паднали три капки кръв, които останали ярко да се червенеят в белия сняг пред краката на коня. Като ги гледал, Персивал си помислил за кръвта, която капела от копието в замъка Карбонек, помислил си и за рубинения пръстен, който носел, а най-вече си спомнил Бланшфльор, нейните червени като кръв устни и бялата й като сняг кожа.