Читать «Убийство край лотосовото езеро» онлайн - страница 6

— Много е рано, господарю — колебливо каза Ма Жун — Тя сигурно още спи.

— Събуди я! Хайде, тръгвай!

Ма Жун не изглеждаше много убеден, но забърза към вратата. Съдията си помисли, че ако по-често изпраща любимия си помощник да разговаря с приятелките си преди закуска, може би ще го излекува от слабостта към тях. Обикновено такива жени не са в най-добрата форма рано сутрин след прекарана бурна нощ.

Юан Кай, изправен до лотосовото езеро, водеше задълбочен разговор с един новодошъл — висок, спретнато облечен мъж с масивни челюсти и доста сурово лице. Аптекарят го представи като господин Уън Шуфън, новоизбран старейшина на гилдията на търговците на чай. Уън направи дълбок поклон, след което се впусна в многословни извинения пред съдията, че още не е направил протоколната визита. Ди го прекъсна с въпрос:

— Какво ви води насам толкова рано сутринта, господин Уън?

Уън като че ли не бе подготвен за такъв въпрос. Той се запъна:

— Аз… аз исках да изкажа съболезнованията си на госпожа Мън и… и да я попитам дали не мога да й бъда полезен с нещо…

— Значи сте били добър познат на семейството? — попита съдията.

— Точно за това разговаряхме с моя приятел Уън, ваше превъзходителство — побърза да се намеси Юан Кай. — Решихме веднага да ви съобщим, че и двамата сме се домогвали до благоволението на госпожа Мън, когато още беше куртизанка, и че нито един от двамата не постигна успех. Прекрасно разбирахме, че жена като нея е свободна да приеме или да отклони ухажването на който и да е мъж, затова не таим злоба към нея. Освен това много уважавахме господин Мън и много се радвахме, че бракът им се оказа щастлив. Затова…

— Да си дойдем на думата — прекъсна го съдията. — Може ли всеки от вас да докаже, че снощи не е бил близо до това място?

Аптекарят погледна смутено приятеля си. Уън Шуфън отговори притеснено:

— Всъщност, ваше превъзходителство, снощи и двамата бяхме на едно увеселение банкет, което се състоя в най-големия дом в Квартала на върбите. След него ние… хм… се оттеглихме на горния етаж…. с… хм… компания. Прибрахме се по домовете си към два-три часа след полунощ.

— Аз дремнах малко — добави Юан Кай, — облякох ловните си дрехи и дойдох в съдилището, за да взема негово превъзходителство и да го заведа на лов за патици.

— Аха… — каза съдията. — Доволен съм, че ми казахте това. Спестихте ми доста излишна работа.

— Това езеро с лотоси наистина е много красиво — каза Уън, видимо успокоен. И докато всички вървяха към вратата, добави: — За съжаление такива водоеми обикновено са пълни с жаби.

— А те понякога вдигат страхотен шум — добави Юан Кай, отваряйки вратата пред съдията.

Ди яхна коня си и го подкара към съдилището.

Началникът на стражата го посрещна на двора и съобщи, че в страничната зала всичко е приготвено за огледа на трупа. Съдията отиде първо в личния си кабинет. Докато един от прислужниците му наливаше чаша топъл чай, Ди написа кратка бележка за Ма Жун с нареждане да разпита куртизанките, с които Юан Кай и Уън Шуфън бяха прекарали миналата нощ. Помисли малко и добави: