Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 98

— Ей, братко! Това ми напомня за миналите дни, когато бродехме заедно в зелените гори!

Ма Жун го потупа по рамото, после всеки от тях изтегли по една дебела бамбукова тояга от стобора и приятелите поеха надолу по пътеката, която водеше към реката.

Когато стигнаха до брега, видяха един стар рибар, който сушеше мрежите си. За две медни монети той ги прекара на отсрещния бряг. Докато му плащаше, Ма Жун го запита:

— Наоколо няма войници, нали?

Старецът ги погледна изплашено, поклати глава и побърза да се върне при лодката си.

Двамата мъже вървяха през високата тръстика, докато излязоха на един криволичещ селски път. Цяо Тай каза:

— Не сме сгрешили. Според картата този път води към селото.

Двамата нарамиха бамбуковите тояги и продължиха пътя си, като запяха с пълни гърла неприлична песен. След половин час зърнаха селото.

Ма Жун тръгна напред и влезе в кръчмата на малкото пазарно площадче. Той се отпусна тежко на една дървена пейка и се провикна да му донесат вино. Цяо Тай влезе след него. Докато се настаняваше срещу приятеля си, рече:

— Огледах наоколо, братко. Всичко е спокойно!

Четиримата стари селяни, седнали на съседната маса, хвърлиха към новодошлите изпълнен със страх поглед. Един от тях вдигна ръката си с подвит показалец и кутре — предупреждение за разбойници. Приятелите му мъдро кимнаха с глави.

Дотича кръчмарят с две кани вино. Цяо Тай го сграбчи за ръкава и изсъска:

— Какво искаш да кажеш с тия две мизерни кани, песоглавецо? Я ги махни и донеси цяла делва!

Кръчмарят се затътри обратно. После се върна със сина си. Двамата носеха помежду си делва с вино, висока три стъпки, и два бамбукови черпака с дълги дръжки.

— Това е друго нещо! — провикна се Ма Жун. — Няма да си играем с чаши и кани!

Те потопиха черпаците в делвата и пиха от виното на големи глътки, защото бяха ожаднели от дългото ходене. Кръчмарят донесе поднос с осолени зеленчуци. Цяо Тай гребна една шепа. Зеленчуците бяха примесени с огромно количество чесън и червен пипер. Той млясна с уста и каза щастливо:

— Братко, това лакомство е по-добро и от ония, които се продават в града!

Ма Жун поклати глава с пълна уста. Когато изпиха половината делва, те изядоха една голяма паница с юфка и изплакнаха устата си с местен чай, който имаше приятно горчив вкус. Станаха и посегнаха към поясите си за пари. Кръчмарят побърза да откаже, като ги увери, че тяхното посещение е голяма чест за заведението му. Но Ма Жун настоя и прибави щедър бакшиш.

Двамата приятели излязоха. Легнаха на сянка под едно голямо елово дърво и скоро захъркаха гръмогласно.