Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 132

Тао Ган кимна и подръпна бавно трите дълги косъма на лявата си буза. Съдията заключи:

— Сега стигаме до убийството на куртизанката — най-заплетения случай, който ми се изясни чак в последния момент. Лунна фея се бе омъжила за студента Джан, а на следния ден се състоя пиршеството на Кораба на цветята. Тази вечер Лиу не сваляше очи от танцьорката, защото вече я е подозирал. Когато тя, застанала между Хан и мене, спомена за заговора, Лиу е прочел думите по движенията на устните й. Но погрешно е помислил, че те са били предназначени за Хан.

— Но нали решихме, че такава грешка е била невъзможна — тя се е обърнала към вас с „Ваша Милост“! — намеси се Хун.

— Трябваше да се сетя за това по-рано! — каза съдията с мрачна усмивка. — Не забравяйте, че тя не гледаше към мене, а и говореше твърде бързо. По тази причина на Лиу се е сторило, че е казала не „Ваша Милост“, а „Юнхан“ — собственото име на Хан! Това сигурно е вбесил Лиу: неговата държанка не само е имала намерение да го предаде, но и да направи това пред тайния му съперник в любовта — Хан Юнхан! Защото как иначе би могъл да си обясни, че Бадемов цвят нарича Хан с малкото му име, освен като предположи, че тя е в интимни отношения с него?! Това обяснява и злостния начин, по който на следния ден Лиу се опита да затвори устата на Хан, като го отвлече и го изплаши до смърт. Така можем да си обясним и последните думи на Лиу, малко преди да забие камата в гърлото си: те са били насмешка над неговия предполагаем съперник в любовта. За щастие думите на мъртвата танцьорка във връзка с шахматната задача са убягнали на Лиу, защото в този момент Анемония се връщаше към масата ни и е закрила от погледа му Бадемов цвят. Ако Лиу бе схванал и тази забележка, той без съмнение веднага би изместил главната си квартира от криптата! Понеже танцьорката е искала да го издаде, Лиу е бил принуден веднага да я убие. Ако тогава знаех как стоят нещата, бих могъл да прочета намеренията на Лиу в очите му, когато наблюдаваше танца й. Трябвало е да я убие и той е знаел, че вижда за последен път нейната поразителна красота, от която дъхът замира. В очите му имаше омраза — омразата на измамения любовник, но в същото време там се четеше и дълбокото отчаяние на човек, комуто предстои да загуби жената, която е обичал… Това, че на майстор Пън му прилоша, даде добър повод на Лиу да излезе от трапезния салон. Придружил е Пън до палубата на десния борд. Докато Пън е стоял там край перилата, съвсем замаян, Лиу е отишъл до портала, повикал е Бадемов цвят и я е отвел в кабината. После я е повалил в безсъзнание, поставил е бронзовия тамянник в ръкава й и я е потопил във водата. Върнал се е отново при Пън, комуто вече е било попреминало, и двамата заедно са влезли в трапезния салон. Можете да си представите какво е изпитал, когато е научил, че тялото не е потънало на дъното на езерото и убийството е разкрито! Но на Лиу му е предстояло да преживее и още по-лоши неща. На следващата сутрин той научава, че любимата му дъщеря, Лунна фея, е била намерена мъртва в брачното си ложе. Лиу загубва едновременно двете жени, които са имали власт над чувствата му. Маниакалната му омраза се е насочила не към студента Джан, а към неговия баща. Собствената извратена страст на Лиу го е накарала веднага да помисли, че професорът също е изпитвал плътско влечение към Лунна фея. Това е, доколкото мога да съдя, единственото обяснение за невероятното обвинение на Лиу срещу доктор Джан. Смъртта на Лунна фея е била смазващ удар за него. Когато мъртвото й тяло неочаквано изчезва, Лиу изцяло загубва присъствие на духа. От този момент нататък е обладан от налудничави мисли и едва ли можем да го съдим за действията, които предприема… Помощникът му Кан Чун твърди в показанията си, че Лиу веднага е наредил на всички свои хора да започнат да търсят трупа на дъщеря му. След това се е държал толкова странно, че Кан Чун, майстор Ван и Ван Ифан започнали да се безпокоят за главатаря си. Те съвсем не одобрявали плана за отвличането на Хан Юнхан. Смятали го за твърде рисковано начинание и твърдели, че убийството на куртизанката е достатъчно предупреждение за Хан да не издава онова, което тя му е казала. Но Лиу не искал да ги слуша — единственото му желание било да уязви своя съперник в любовта. Така Хан бил похитен, поставен в закрит паланкин от подчинените на Лиу, отнесен в градината му и отведен в тайната стая под собствената си къща! Хан точно ми описа шестоъгълната стая и си спомни, че е пренесен по десетте стъпала, които водят от тайния проход към криптата. Човекът с бялата качулка е бил самият Лиу — той с удоволствие се е възползувал от възможността да унижи човека, с когото според него му е изневерила Бадемов цвят, и да му причини болка… Ето че се приближаваме към края на този мрачен разказ. Тялото на Лунна фея не е открито. Лиу има остра нужда от пари, а освен това се страхува, че започвам да го подозирам. Поставен натясно, той решава да изчезне като Лиу Фейпо и да ръководи последната фаза на заговора в ролята си на съветника Лян. Аз арестувах Ван Ифан, преди Лиу да го предупреди, че възнамерява „да изчезне“. Когато му казах, че Лиу е избягал, Ван Ифан помисли, че той е изоставил амбициозните си планове, и реши да ми каже всичко, за да спаси собствената си кожа. Но съдебният чиновник, агентът на Лиу в нашия трибунал, предупреждава Лиу, който го накарва да даде на Ван Ифан питката с отровата. Емблемата с форма на лотос върху питката не е била предназначена за Ван Ифан — помните, че в килията беше тъмно! — тя е била предназначена за мене, трябвало е да ме изплаши и смути, за да не предприемам нищо в тези последни дни преди избухването на бунта. Същата тази нощ Лиу е накарал да уведомят майстор Ван и Кан Чун, че занапред ще трябва да се срещат с него в резиденцията на съветника. Двамата са се посъветвали помежду си. Съгласили са се, че Лиу вече е с помътен разсъдък и ръководството трябва да бъде поето от майстор Ван. Тогава той отива в криптата, за да вземе тайния документ с шифъра, което би му дало власт над цялата организация. Но междувременно Лиу е преместил документа в скривалището — аквариума със златните рибки. Тао Ган и аз изненадахме майстор Ван в шестоъгълната стая и той бе убит.