Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 130

Роберт ван Хюлик

Лодката бе спряла да се движи. Ма Жун беше седнал на кърмата с кръстосани крака. Той и другите трима напрегнато слушаха разказа на съдията. Ди килна шапката си назад и продължи:

— Заговорът обхванал и провинция Шанси. Един земевладелец в Пинян, наречен Фан, също се включил в него. По-късно обаче той размислил и решил да издаде заговорниците на властите. Водачите на „Белият лотос“ Разбрали за намеренията му и след като го накарали да подпише подправен документ, в който признавал, че е извършил престъпление срещу държавата, го принудили да се самоубие. Цялото му имущество преминало в ръцете на „Белият лотос“. Вдовицата му, невръстният й син и дъщеря й Хъи били докарани до просешка тояга. Дъщерята се продала като куртизанка. С припечелените пари майка й успяла да купи малък чифлик в Пинян. И след това Бадемов цвят пращала редовно вкъщи по-голямата част от спечелените пари, за да може по-малкият й брат да ходи на училище. Намерих тези данни в доклада на тайните агенти, изпратен вчера от Пинян след залавянето на местните ръководители на „Белият лотос“. Остатъкът от историята лесно може да бъде възстановен. Преди да умре, бащата на госпожица Хъи вероятно е успял да й каже нещо за заговора, включително и това, че главната квартира се намира в Ханюан и че главният ръководител е Лиу Фейпо. Тогава храброто и предано момиче е решило да отмъсти за баща си и да разкрие заговора. Сигурно това е била причината, поради която Бадемов цвят е настоявала да бъде продадена именно в Ханюан и се е съгласила да стане любовница на Лиу Фейпо. Целта й е била да изкопчи от него тайните на „Белият лотос“, а след това да предаде него и сподвижниците му на властите. Тя беше жена с особена, завладяваща красота и имаше изключително силен характер. Мисля, че нейното семейство е едно от онези, на които се дължи славата на Пинян — семейство, в което от майка на дъщеря се предават тайнствени способности за общуване със силите на отвъдното. И все пак съмнявам се, че тя би успяла да завърти главата на такъв амбициозен и крайно себелюбив човек като Лиу Фейпо, ако не беше поразяващата й прилика с Лунна фея, неговата собствена дъщеря. Не се осмелявам да твърдя, че съм в състояние да разгадая и разбера тъмните пориви на човешките страсти. Струва ми се, че любовта на Лиу към дъщеря му е прераснала в едно чувство, което съгласно нашите свещени обществени закони даден мъж може да питае само към жена, с която няма кръвна връзка. Страстната любов на Лиу към дъщеря му е била единственото уязвимо място в неговата жестока, студена душа. Сигурно се е борил отчаяно с грешната си страст. Дъщеря му никога не е разбрала за нея. Не зная до каква степен тази страст се е отразила на отношенията му с неговите жени, но не се изненадвам, че домашният му живот е бил безрадостен и мъчителен. Както и да е, връзката му с куртизанката е била за Лиу отдушник на неговите душевни терзания и това е придавало на любовната му страст такава дълбочина, която той вероятно не би могъл да постигне с никоя друга жена. По време на тайните им срещи — сега се изясни, че те са ставали в един павилион в градината на майстор Ван — Бадемов цвят е научила от любовника си някои неща за „Белият лотос“, включително и тайния смисъл на шахматната задача. Лиу й е писал любовни писма. Имал е нужда да даде простор на завладялата го страст дори и на хартия, но е бил достатъчно хитър, за да не пише писмата със собствения си почерк. Имитирал е почерка на Лян Фън, секретаря на съветника, който е успял да изучи, когато е преглеждал счетоводните книги на стареца. Бог знае какъв странен каприз го е накарал да подписва писмата с псевдонима на студента Джан, любимия на дъщеря му. Повтарям, тези странни пориви на човешката душа не винаги могат да се проумеят от здравия разум. Лиу не е възнамерявал да омъжва дъщеря си. Не е бил в състояние да понесе мисълта, че тя би го напуснала, за да стане притежание на друг мъж. Когато Лунна фея се е влюбила в студента Джан, Лиу по всякакъв начин се е мъчил да се противопостави на връзката им и е наредил на своя помощник Ван Ифан да оклевети доктор Джан, което е предоставило на него самия основателен повод да не даде съгласието си. Но тогава Лунна фея залиняла. Лиу не е можел да гледа душевните й терзания, ето защо, вероятно с върховно усилие, се е съгласил. Без да се страхуваме, че ще сбъркаме, можем да приемем, че предстоящата раздяла на Лиу с дъщеря му го е разтърсила дълбоко. Още повече любовните му писма до танцьорката по това време показват, че той е започнал да подозира истинските й намерения, вероятно поради нейната настойчивост да научи повече за „Белият лотос“. Лиу е решил да скъса връзките си с нея. По този начин му е предстояло да се раздели едновременно с двете жени, които е обичал, и ние лесно можем да си обясним хаоса, настъпил в душата му. На всичко отгоре с всеки изминал ден се влошавало и финансовото му състояние. Превъплътен като съветника Лян, той вече бил продал по-голямата част от имуществото му, а наближавал денят, определен за избухването на бунта. Били са му нужни пари, много пари, и при това — бързо. По тази причина той използувал състоянието на сподвижника си, майстор Ван, и наредил на Кан Чун да склони най-възрастния си брат да заеме значителна сума на Ван Ифан… Мисля, че така може да се обобщи положението на нещата преди два месеца, малко след пристигането ни тук, в Ханюан.