Читать «Той идваше с дъжда» онлайн - страница 19

Лин вдигна ръце:

— Каква фантастична теория, Ваше превъзходителство! Как се надявате да докажете това клеветническо обвинение?

— Между другите неща чрез разписката на госпожа Бей. Тя е била намерена от военната полиция на местопрестъплението. Но както сам казахте, господин Чън вече окончателно се е бил оттеглил от занаята.

— Тогава защо ще носи със себе си тази квитанция, издадена същия ден?

Лин не каза нищо и съдията продължи:

— Вие изведнъж сте решили да убиете Чън и сте се втурнали след него. Било е в часа след вечерния ориз, тъй че вниманието на дюкянджиите в квартала е било насочено към наплива на вечерната им клиентела и затова никой не ви е забелязал. Също и на кея, откъдето сте отплавали с малката си лодка, са били струпани необичайно много хора, защото се е очаквало да се излее пороен дъжд.

Внезапната паника, проблеснала в очите на Лин, беше последното доказателство, очаквано от съдията. Той завърши с равен глас:

— Ако признаете всичко сега, господин Лин и ми спестите труда да събирам доказателства от свидетелите, съм готов да приложа към смъртната ви присъда молба за нейното смекчаване под претекст, че става дума за убийство в пристъп на умопомрачение.

Лин гледаше напред с невиждащи очи. Внезапно бледото му лице се разкриви от гневна гримаса.

— Мръсен дърт пръч! — изсъска той. — Да ме кара толкова години да му робувам като грешен дявол… Сега се канеше да хвърли всички спечелени пари по една нищо и никаква малоумна мръсница. Парите, които му бях спечелил аз… — той погледна съдията право в очите и добави с твърд глас: — Да, аз го убих. Той го заслужаваше.

Съдията даде знак на сержанта. Хун се отправи към вратата, а Ди каза на Лин:

— Ще изслушам пълните ви признания на обедното съдебно заседание.

Изчакаха мълчаливо да се върне сержантът, който доведе началника на стражата с двама от неговите хора. Те оковаха Лин и го отведоха.

— Мръсен случай, господарю — уморено каза Хун.

Съдията допи чая си и му подаде чашата да я напълни пак.

— По-скоро трагичен. Бих съжалил дори и Лин, ако определено не се бе постарал да злепостави Уан.

— А каква е била ролята на Уан във всичко това, господарю? Вие дори не го попитахте какво е правил тази сутрин!

— Нямаше нужда, защото онова, което се е случило, е ясно като бял ден. Авлига е казала на Уан, че един дъждовен дух я е посещавал нощем и че понякога й е давал пари. Уан е приел като голяма чест това, че тя поддържа връзка с дъждовен дух. Спомни си, че само преди половин век в много от крайречните окръзи на империята ни хората са правели жертвоприношения в чест на местния речен бог, като всяка година са убивали младо момче или момиче, докато не се намесили властите. Тази сутрин, когато Уан е отишъл в кулата, за да занесе риба на Авлига, е намерил в стаята й мъртвец, който лежал по очи на пода. Разплаканата Авлига му е дала да разбере, че таласъми са убили дъждовния дух и са го превърнали на грозен старец. Когато Уан е обърнал трупа по гръб и е разпознал стария човек, веднага е разбрал, че двамата с Авлига са били мамени. В сляпата си ярост е извадил ножа си и е започнал да го забива в мъртвеца. После е осъзнал, че е било извършено убийство и че той ще бъде заподозрян. Затова е избягал. Военната полиция го е заловила, докато се е мъчел да изпере панталоните са оцапани с кръвта на Чън.