Читать «Пет символични спирали» онлайн - страница 2

— Дошъл е домоуправителят на господин Хо. Трябва да каже на господаря си, че госпожа Хо се е самоубила.

— Всемогъщи небеса! — възкликна съдията. — Кажи му да почака. По-добре аз да съобщя на господин Хо ужасната новина. Как го е направила?

— Обесила се е, господарю. В градинския павилион по време на следобедната почивка. Домоуправителят дотичал незабавно.

— Съжалявам за господин Хо! Този мъж ми харесва. Малко е суховат, но е много добросъвестен. И добре познава законите — съдията поклати тъжно глава и отново влезе в кабинета си. Седна зад писалището и заговори бавно, обърнат към господин Хо: — Вашият домоуправител, господин Хо, е пристигнал със скръбна вест. Госпожа Хо…

Хо стисна страничните облегалки на стола си.

— Жена ми!?

— Както изглежда, се е самоубила, господин Хо. Хо се надигна, после се отпусна обратно на стола.

След малко каза с беззвучен глас:

— Значи е станало тъкмо онова, от което се страхувах. Тя… тя беше толкова потисната през последните седмици — той прокара ръка пред очите си, после попита: — Как… как го е направила, ваше превъзходителство?

— Според домоуправителя ви се е обесила. Той ви чака, за да ви отведе у дома, господин Хо. Веднага ще изпратя регистратора на смъртните случаи да състави акт. Вие, разбира се, ще искате възможно най-бързо да се приключи с формалностите.

Господин Хо като че ли не го чу.

— Умряла е! — прошепна той. — Само няколко часа след като я оставих! Какво ще правя сега?

— Ние, естествено, ще ви помогнем във всяко отношение, господин Хо — окуражително се обади Хуа Мин.

После изрази съболезнованията си, след него и Йе Бън. Хо сякаш не ги чуваше. Взираше се в пространството с изопнато лице. Изведнъж насочи поглед към съдията и след известно колебание каза:

— Трябва ми време, ваше превъзходителство, малко време, за да… Не искам да злоупотребявам с любезността ви, но… дали негово превъзходителство не би могъл да възложи на някой да се погрижи вместо мен за формалностите? Не искам да се прибирам у дома преди… преди аутопсията и след като мъртвото тяло вече е… — той се задави и млъкна, гледайки умолително съдията.

— Разбира се, господин Хо! — бързо отговори Ди. — Вие останете тук и си налейте още чай. Аз лично ще отида в дома ви заедно с регистратора на смъртните случаи. Ще се приготви временен ковчег. Поне това мога да направя. Вие винаги сте ми помагали с ценните си съвети, ето че и днес отново си пожертвахте следобеда в услуга на съдилището. Не, господин Хо, настоявам! Господа, вие двамата се погрижете за нашия приятел. Ще се върна след около половин час.

На двора чакаха сержант Хун и нисък закръглен човек с черна козя брадичка. Хун го представи като домоуправител на господин Хо. Съдията каза:

— Вече уведомих господин Хо. Вие можете да си вървите. Скоро ще дойда и аз — после се обърна към Хун и добави: — А ти, сержант, най-добре иди в канцеларията и разпредели служебната поща. Ще я прегледаме заедно, като се върна. Къде са двамата ми помощници?

— Ма Жун и Цяо Тай са в главния двор, господарю. Имат строева подготовка със стражниците.