Читать «Пет символични спирали» онлайн

Роберт ван Хюлик

Пет символични спирали

През 663 г. от н.е. съдията Ди едва от седмица е заел първия си официален пост на магистрат в Бънлай — отдалечен от столицата окръг в североизточния край на китайската империя. Непосредствено след пристигането му се налага да разследва три загадъчни престъпления, описани в „Златното божество“. Пак там се споменава за процъфтяващата корабостроителна индустрия в Бънлай и за господин Йе Бън, богат корабопритежател. Настоящият разказ започва със сцена в личния кабинет на съдията, където той е поканил на разговор Йе Бън и още двама видни граждани на Бънлай. Четиримата току-що са привършили обстойните разисквания върху предложението на съдията корабостроителната индустрия да бъде поставена под държавен контрол.

— Е, господа — каза съдията с доволна усмивка, — мисля, че се споразумяхме.

Съвещанието в личния му кабинет бе започнало към два часа, а сега минаваше пет. Но според съдията времето бе добре оползотворено.

— Условията, които решихме да наложим, ще удовлетворят, струва ми се, всички заинтересовани страни — с отмерен глас каза господин Хо.

Беше спретнато облечен мъж на средна възраст, бивш секретар в Министерството на правосъдието. Той погледна към седналия вдясно от него Хуа Мин, заможен корабопритежател, и добави:

— Съгласете се, господин Хуа, че нашият проект представлява безпристрастно и уравновесено разрешаване на разногласията между вас и многоуважаемия ни колега господин Йе Бън.

Хуа Мин направи кисела физиономия.

— Харесва ми думата уравновесено — сухо изрече той. — Но като търговец бих предпочел думата изгодно. Ако ми беше дадено право на свободна конкуренция с моя приятел господин Йе, резултатите едва ли биха били точно уравновесени… По-скоро щяха да са много изгодни… за мен!

— Корабостроенето е свързано с безопасността на нашето крайбрежие — решително заяви съдията. — Правителството на императора не разрешава частен монопол върху него. Прекарахме целия следобед в обсъждане на този въпрос и най-сетне, благодарение и на компетентната намеса на господин Хо, съставихме този документ, посочващ ясно правилата, които ще трябва да спазват всички корабопритежатели. Очаквам и от вас двамата да се придържате към тях.

Господин Йе Бън кимна замислено. Съдията харесваше този ловък, но честен търговец. А за Хуа Мин бе чувал, че често се забърква в разни тъмни сделки и истории с жени. Ди даде знак на прислужника да напълни отново чашите с чай, после се облегна в креслото си. Изтичаше един зноен ден, най-сетне се долавяше прохладният бриз, с който в малкия кабинет нахлу ароматът на цъфналата под прозореца магнолия. Господин Йе остави чашата си и погледна подканящо Хо и Хуа Мин. Беше време да си вървят. Внезапно вратата се отвори и влезе сержант Хун, старият доверен съветник на съдията Ди. Той пристъпи към писалището и каза:

— Отвън ви чака човек със спешно съобщение, ваше превъзходителство!

Съдията долови многозначителния му поглед.

— Извинете ме за момент — каза той на тримата си гости, после стана и излезе със сержанта.

Щом се озоваха в коридора, Хун докладва с тих глас: