Читать «С огън и чук» онлайн - страница 9

— Вече ви казах, че не зная. Честно, Лугаур, нищичко не зная за това.

Върховният свещенослужител вдигна рамене и каза:

— Ваша работа. Тубар, трябва да го разпитваме с мъчения.

— Малко старомоден начин за изтръгване на тайни, нали така? — иронично подхвърли Дуайър.

— Не е по-старомодно в сравнение с методите, използвани от агентите на Империята. Щом възниква необходимост от определена информация, не е ли все едно как ще бъде изтръгната?

— Точно съобразно с тази теория постъпиха с баща ми. И постигнаха много!

— Но по-виновно беше самото поведение на вашия баща — парира Холсп. — Щом е възникнала такава необходимост, същото ще стане и с вас, Рас. Защо криете тайната от нас?

Известно време Дуайър мълча. Дойдоха двама младши служители със здраво въже, за да го вържат, и той им позволи да се приближат, без да протестира. Но в последната минута отскочи назад.

— Не!

— Вържете го — заповяда Холсп.

— Ще ви кажа къде се намира Чукът! — извика Дуайър. Дъхът му секна. Той почти беше готов да извърши нещо, което напълно противоречеше на всичките му убеждения, на цялото му предишно възпитание: да удари свещенослужител на храма…

Но нали Лугаур не беше Върховен свещенослужител. Ако беше, Вайл Дуайър непременно щеше да му разкрие тайната на Чука.

Холсп се намръщи.

— Размислихте ли? Добре. Отдръпнете се от него — заповяда на помагачите си. — И тъй, къде се намира Чукът?

— Ето го! — изкрещя Рас и с всички сили удари с юмрук бледото лице на Холсп. Той се олюля от удара, платиновото Слънце се откъсна от врата му и глухо издрънча по камъните на подземието.

Без да му обръща внимание, Дуайър рязко се обърна към другите двама старши жреци — Тубар Фрин и Хелмат Соргвой.

Рас се отскубна от Хелмат и хукна в тъмнината на подземието. В ума му веднага изплуваха много от спомените от детството. Спомни си коридорите, пещерите и криволичещите тунели, разположени под храма и водещи към тайния изход далеч извън него.

— Догонете го! — чу той разярения зов на Холсп. Но с всеки завой звуците на потерята ставаха все по-слаби.

— Не му позволявайте да избяга! — ехтеше от влажните стени едва различимият вик на Върховния жрец.

Дуайър не можа да сдържи усмивката си, като си представи голямото червено петно, което би трябвало вече да се разлива по бледото високомерно лице на Холсп. Сега повече откогато и да било беше убеден, че Лугаур Холсп е могъл да заеме трона на Върховния свещенослужител само с измама, защото Рас за нищо на света не би се заставил да вдигне ръка на един истински йерарх на храма.

Дишайки тежко, той излезе на повърхността извън пределите на територията на храма. Разбираше, че е необходимо колкото се може по-скоро да напусне Елдрин. Дори само защото посмя да вдигне ръка на Холсп, ще усети върху себе си разярените ръце на всички останали вярващи.

Само че къде да избяга? Къде?

Вдигна очи към небето. В сгъстяващия се мрак вече можеше да различи мътно червеникаво кълбо — най-близката планета до Елдрин.

„На Дикран — помисли си той. — Да, на Дикран!“

II

Звездата Елдрин, слънцето на планетата Елдрин, вече докосваше линията на хоризонта, когато Рас се втурна във фоайето на космодрума. Скучаещият млад човек зад прозорчето на билетната каса го погледна крадешком и обяви с равнодушен глас: