Читать «С огън и чук» онлайн - страница 8

Робърт Силвърбърг

Той беше първият сред администраторите, чиято власт беше достатъчна да се запознае със съдържанието на посланието. След като го прочете, незабавно измоли аудиенция при Негово величество Дервон ХIV.

През това време Дервон прослушваше нови музикални инструменти, донесени му от странстващ събирач на музика от планетата Зоастро. Ховлек използва привилегията си да влиза при монарха без предупреждение. Едва влязъл, той беше оглушен от металическото дрънчене, изпълващо тронната зала. Императорът уморено въздъхна и вдигна към него взор, в който нямаше упрек — явно го очакваше.

— Е, Ховлек? Каква криза има сега?

— Пристигна послание от Елдрин, сир. Отчет на вашия Проконсул там.

Ховлек протегна ръка с мемокристала.

— Прослушахте ли го? — нетърпеливо попита Императорът.

— Да, сир.

— Е? Какво казва той?

— Разпитали са Вайл Дуайър — Върховния жрец на тамошния култ към Слънцето. Старецът отказал да разкрие тайната на Чука и умрял от мъченията.

Императорът се намръщи.

— Ама че лош късмет! А какъв е този Чук, за който споменахте?

Ховлек едва се сдържа да не изругае на глас и тактично опресни паметта на Императора. След като го изслуша, Дервон произнесе:

— А, онзи Чук. Е, майната му. Макар че сама по себе си идеята беше отлична. Много жалко, че не успяхме да я осъществим.

— Въстанието на Дикран, сир…

— Вие се заемете с тези бунтовници! Не, съвсем не това имах предвид. Нещо днес нямам настроение. Навярно е виновна тази проклета музика. Какво се казва там за бунта?

— Засега всичко е постарому. В доклада от Дикран се съобщава обаче, че въстанието може да избухне всеки момент. А сега, когато техният Върховен жрец е убит чрез изтезания на съседната планета — Елдрин, можем да очакваме, че цялата система ще се разбунтува.

— Работата взема сериозен обрат — мрачно отбеляза Императорът. — Тези неприятности имат навика да се разпространяват от система към система. Хм. Трябва да спрем всичко това. Да. Да го спрем. Изпратете специални следователи на Елдрин и Дикран. Нека да изпращат най-подробни съобщения. Погрижете се за това, Ховлек. Погрижете се. Да не би да се случи по-голяма беда.

— Непременно, сир — увери го Ховлек. — Веднага ще се заема.

Той отчаяно вдигна очи към тавана, чудейки се по какъв начин все пак да предотвратят това бурно въстание, подготвяно с пълен ход.

Ще намерят начин. Империята винаги побеждава. Така е било винаги, така и ще бъде винаги.

— Усилете звука — помоли Императорът. — Почти не чувам музиката.

* * *

Подземието на Храма на Слънцето беше студено и влажно. Стените и подът му бяха покрити с древна слуз. Рас Дуайър смътно си спомняше времето, когато като дете си играеше тук. Въпреки всички предупреждения на баща му той обичаше да играе тук. Спомни си и как го доведоха в подземието на тринадесетия му рожден ден, защото малко си беше пийнал.

Сега обаче го водеше не баща му, а двама служители на храма, зад тях вървеше самият Холсп.

— Тук, долу, всичко ще се оправи — изрече той, когато стигнаха подземието. — Не се инатете, Рас. Кажете ни къде е Чукът.