Читать «С огън и чук» онлайн - страница 26

— Невероятно! — възкликна Мило. — Увеличете енергията! Незабавно ги унищожете! — заповяда на стрелците.

Дуайър продължи да се усмихва. Леко натискане — и третият кораб бе унищожен, след него четвъртият.

— Чукът! — Народът ликуваше от щастие. — Той руши корабите на Империята!

Чукът на Елдрин се вдигна още веднъж и трескаво зарево обхвана петия кораб. Сетне същата участ сполетя и шестия.

— Незнаещо прегради оръдие, капитан Мило, плюс непреодолим силов екран в мащабите на цялата планета — това е Чукът на Елдрин — обясни Дуайър. — Ето с какво разполагахме за в случай на нужда. Изчаквахме момента, когато ще го използваме, когато ще назрее времето да съкрушим Империята!

Още веднъж натисна спусъка. Блесна мълния и когато небето над Елдрин се проясни, незасегнат остана само флагманът на Имперската ескадра „Несравнимият“.

— Предаваме се! Предаваме се! — закрещя по радиото Мило. — Елдрин, спрете! Предаваме се!

— Молбата ви е удовлетворена — съгласи се Дуайър. — Заповядвам ви, Мило, да се върнете при Императора и да му разкажете какво се случи днес на Елдрин. Вървете, проявявам милост към вас и ще ви запазя.

На капитан Мило не му трябваха по-нататъшни заповеди. Огромният флагман, единственият оцелял кораб от цялата ескадра на надменната Империя, тутакси включи фотонните си двигатели, зави и се устреми към Дервонар.

Щом звездолетът изчезна от небосвода на Елдрин, Дуайър се обърна към заобикалящите го свещенослужители:

— Бързо при радиостанциите! Новината за тази победа трябва незабавно да стигне до всяка планета на Империята. Тази нощ е моментът, в който ние се опълчваме срещу господството на самия Император Дервон.

Той млъкна и изтри потта от челото си. Лицето му разцъфна в усмивка — Чукът функционираше нормално, системата за прицел беше много точна. Древното оръдие, бездействало толкова години, стана идеален канал за могъщата сила, която се съдържаше в Чука.

Броня и оръжие. С помощта на тази комбинация Дуайър би могъл да стане единствен господар на цялата Галактика. Но той нямаше никакво желание да основава нова Империя.

— Съобщение от Дикран — прекъсна мислите му един свещенослужител. — От някой си Блайр Марш. Изпраща ви поздрави и информира, че тази нощ срещу Императора са се вдигнали повече от три хиляди планети.

— Предайте му моята благодарност — отговори Дуайър и пак излезе на балкона. Долу се бяха събрали няколко хиляди граждани.

— Ще мине съвсем малко време — извика високо той — и от нашата система ще тръгне кораб с Чука на Елдрин на борда си. Няма сила, която да му противостои, ето защо той самичък ще унищожи целия Имперски флот. Тази нощ Империята ще рухне и върху нейните развалини ще се появят десетки хиляди независими светове.

— Дуайър! — ревеше тълпата. — Чукът! Дуайър! Чукът! Часът настана!

* * *

Не е много приятно да станеш свидетел на загиването на Империя, просъществувала три хиляди години, но още по-мъчително бе да бъдеш последният Император на династията.

През нощта, когато стана това, Дервон ХIV седеше съвсем самичък в Тронната зала. Министрите му отдавна бяха мъртви — убиха се един друг в избухналите междуособици. Бунт възникна дори тук, на самия Дервонар.