Читать «С огън и чук» онлайн - страница 25

— Няма да го направите — отговори Рас Дуайър. Излезе на балкона на храма и леко докосна копчето на неотдавна възстановеното оръдие. Сноп частици с висока енергия проблесна в небето. Защитните екрани на „Несравнимият“ — флагманския звездолет на Имперската ескадра, го отразиха. Без да причини ущърб, яркият пламък се посипа като искри наоколо.

Дуайър чакаше. Последва несвързано сърдито пререкание, сетне гласът на капитан Мило изрече:

— Стига толкова, Дуайър от Елдрин. Този изстрел уби планетата ти. Корабите от Имперската ескадра се построиха в боен ред. Тежките им енергийни оръдия са насочени към вас, готови да открият огън.

С усмивка на уста Рас обърна превключвателя върху пулта за управление на оръдието за най-голям калибър.

След частица от секундата цялото небе стана яркочервено от чудовищната енергия, изригнала от оръдията на имперските кораби.

Надолу се изля водопад от енергия. Към Елдрин се насочиха много милиарди киловати.

И в същата нищожно малка частица от секундата на височина пет хиляди метра над повърхността на планетата невидим екран ги отрази.

— Не можете да екранирате цялата планета! — крещеше капитан Мило. — Поддържайте огъня! — заповяда на стрелците.

Корабите на Империята продължаваха да изхвърлят потоци енергия. Наведен напред, Дуайър наблюдаваше изригващите анихилиращ енергиен ураган звездолети. Цялото небе бе обхванато от невиждано дотогава зарево. Ярки светкавици пронизваха хоризонта, но неизбежно се разбиваха о невидимата бариера.

— Вижте осмия си кораб, капитан Мило — уведоми го по радиото Дуайър.

Натисна копчето докрай. Атомното оръдие леко трепна и енергиен сноп просто прониза небето, излитайки нагоре към посочения от Дуайър кораб. Още миг силуетът му пламтеше на фона на яркочервеното небе. Корабните екрани се мъчеха да задържат стоварващата се върху тях енергия, но неиздържали претоварването, рухнаха.

Ударът на високоволтовата енергия буквално прониза корпуса на огромния кораб и го превърна в гигантски факел. Сетне факелът се разпадна на малки огнени пръски. В светлината на продължаващата бомбардировка от другите кораби можеха да видят дребни преобръщащи се силуети.

— Единият ви кораб е унищожен — каза Дуайър. — Ще го последват и седемте останали. Ето това е Чукът на Елдрин, капитан Мило.

Рас погледна надолу. Цялото пространство около храма бе пълно с жители на столичния град, които бяха паднали на колене — видели небесната флотилия, те бяха дошли тук да се молят и да получат последно утешение. Но сега сред тълпата се чуваха други възгласи:

— Чукът! Чукът!

От радиото се разнесоха думите на потресения капитан Мило:

— Полупрозрачен екран! Той ви защитава от нашите оръдия, а ви позволява да стреляте по нашите кораби! Но това е невъзможно!

— Невъзможно ли? Седмият ви кораб, капитане.

Пръстът на Дуайър още веднъж натисна копчето. Отново високо в небето се изви енергиен сноп с невиждана концентрация и отново корабните екрани рухнаха под натиска на заредените частици. Постигна го същата участ. Сега около планетата бавно кръжаха два от осемте имперски кораба — по-точно останките от тях.