Читать «С огън и чук» онлайн - страница 13

Посланикът го погледна студено.

— Твърдите, че това е мит? И значи заради някакъв си мит аз пресякох половината Галактика…

— Затова пък назряващият бунт на Дикран е повече от реален — плахо му напомни Проконсул Кварлоо.

— Ах, да… Бунтът. А този Чук на Елдрин е мит? Нека. Момко, но какво тогава те довя на Дикран?

— Получих покана да дойда тук — наивно каза Дуайър.

* * *

Пуснаха го след половин час. Рас твърдо играеше ролята на простак. Посланикът и Проконсулът, изчерпили силите си, съвсем ясно разбраха, че нищо няма да измъкнат от него. Той даде обещание да не напуска града и го пуснаха.

Щом излезе от резиденцията на Проконсула, до него приближи някакъв непознат, целият загърнат в наметало, и шепнешком го попита:

— Вие ли сте Рас Дуайър?

— Може би.

— Току-що ви разпитва Проконсулът, нали? Говорете или ще ви пробода с ножа!

— Да — призна Дуайър. — Кой сте вие?

— Напълно възможно е да съм ви приятел. Ще тръгнете ли с мен?

— А нима имам друг избор?

— Не — отвърна непознатият.

Дуайър вдигна рамене и не се възпротиви, когато непознатият го поведе малко по-надолу по улицата към очакващия ги малък син капковиден автомобил. С жест му заповяда да седне до него и тръгнаха.

Дуайър не се мъчеше да запомни улиците, по които минаваха. Шофьорът явно избираше най-заобиколния и заплетен маршрут, така че всеки опит да се оправи беше безнадежден.

Най-сетне спряха пред ниска сграда от светлокафяви тухли, построена в популярния тук уродлив стил, имитация на старинен.

— Слизаме — подхвърли му тайнственият непознат.

Заедно слязоха от автомобила и влязоха в старото здание. Вътре ги посрещнаха двама стражи с невъзмутими лица. Дуайър нямаше търпение да разбере какво е това заговорническо гнездо, където е попаднал. Той дори започна да си мисли, че може би за него ще бъде много по-безопасно да се върне на Елдрин.

— Това ли е Дуайър? — неприветливо попита някакъв мъж със странен акцент.

Онзи, който го докара, кимна.

— Доведете го — заповяда неприветливият мъж.

Бутнаха Дуайър в ярко осветена стая, покрай стените бяха наредени шкафове, пълни с книги. Мебелите бяха изтъркани и отдавна излезли от мода. На изпочупените столове седяха трима-четирима човека.

Неприветливият мъж се обърна към Дуайър:

— Налага се да ви се извиня за много неща. Първо, че не успяхме да се свържем с вас, преди да ви хванат имперските жандари, и, второ, за тази тайнственост, с която се отнасяха с вас, след като ви пусна Кварлоо.

— Доколкото разбирам, не ми остава нищо друго, освен да приема извиненията ви — съгласи се Дуайър. — Къде съм и какво става тук?

Човекът с неприветливото лице се представи пръв:

— Аз съм Блайр Марш и съм от Дервонар. Чували ли сте за тази планета?

— Столицата на Империята, нали?

— Да. Познавам Империята от собствен опит. Тя цялата е изгнила. Готова е да падне от най-малкия удар.

— И какво от това?