Читать «С огън и чук» онлайн - страница 12

* * *

— Значи вие сте Рас Дуайър?

— Да, това е името ми. Нима в паспорта пише друго?

— Не се дръжте дръзко — предупреди разпитващият го. Това беше Ролсад Кварлоо, Имперски проконсул на Дикран, дребен, хилав, много препатил чиновник с мрачен, твърд, напрегнат поглед. — Интересува ме причината, поради която сте се озовал на Дикран, когато е отменено всяко движение вътре в системата. Как попаднахте тук?

Дуайър мълчеше. Стоящият редом полицай обясни на Проконсула:

— Той е от онзи кораб на контрабандистите. Имаше още дузина като него. Всички ги задържахме.

— Знам това, тъпако — грубо го сряза Проконсулът. — Искам той да ми го каже. Целият разпит се записва на лента.

— Да — реши повече да не се опъва Дуайър, — дойдох с кораба, който превозва контрабанда, щом така се е оказало. Нужно ми бе да дойда на Дикран, но в нито една каса не ми продадоха необходимия билет. Тогава до мен се приближи някакъв непознат и ми предложи да ме докара тук за сто кредита. Така се договорихме. А после полицията ме доведе тук. Това е всичко.

Проконсулът се разсърди.

— Вие нали знаехте, че полетът е незаконен? Защо ви е било нужно на всяка цена да дойдете именно на Дикран?

— За да направя посещение — продължи да твърди Дуайър. Предварително бе решил, че най-безопасно за него ще бъде да играе ролята на недодялан простак и да предостави възможност да говори повече онзи, който го разпитва.

— Да направи посещение! Само толкова — просто посещение! И заради някакво си посещение вие се решавате да нарушите заповедта на Империята?! Принуден съм да се предам. — Ролсад Кварлоо натисна копчето на бюрото си и в кабинета влезе висок снажен мъж. Пурпурно-златният костюм му придаваше още по-величествен вид. Без да скрива презрението си към Проконсула, той произнесе:

— Е? Измъкнахте ли нещо от него, Кварлоо?

— Нищичко! Искате ли да опитате вие?

— Добре. — Тяхно Великолепие обърна взор към Дуайър. — Аз съм Олон Домюел — Имперски посланик при двора на Император Дервон ХIV. Вие сте свещенослужителят Рас Дуайър от планетата Елдрин, система Елдрин, нали?

— Точно така.

— И сте син на покойния Вайл Дуайър, свещенослужител от Елдрин?

Дуайър кимна.

— Известно ли ви е как умря баща ви?

— От ръцете на Имперските следователи. Те се опитваха да изтръгнат от него една от тайните на нашата религия.

— Имате предвид Чука на Елдрин? — попита Домюел.

— Да, точно така.

Пищно облеченият Посланик закрачи с големи крачки из малкия кабинет на Проконсула. След известно време произнесе:

— Вие, разбира се, знаете, че за да изтръгнем тази тайна, бихме могли да подложим и вас на мъчения. Ние, представителите на Империята, много се интересуваме от този Чук, Дуайър.

Рас се усмихна криво. Всички изведнъж много се заинтересуваха от Чука. И дейността на мнозина палачи разцъфтя.

— Усмихвате се?

— Да, милорд. Този Чук — знаете ли, него чисто и просто го няма. Той е една от нашите легенди. Мит. Баща ми се опита да докаже това на вашите следователи, но те се престараха. Сега вие ще започнете да ме измъчвате и също най-вероятно ще ме убиете. Нима не е забавно?