Читать «Нещо ужасно се оказа на воля» онлайн - страница 23

— Ние ще те изпратим в къщи — обеща Мукерджи. — Къде си? Можеш ли да се покажеш? Кажи ми как да те намеря и ще се свържа с началника на космодрума. Той ще организира връщането ти в къщи с първия отиващ там кораб…

Съмнение. Мълчание. Контактът отслабва и изглежда ще се прекъсне.

— Е? — попита Мукерджи след малко. — Какво става? Нещо случи ли се?

Взие не отговори веднага.

— Как мога да ти вярвам? Може ти просто да искаш да ме унищожиш? Аз ще се открия…

Мукерджи като прехапа устни скри обхваналата го бяс. Запасите от телепатична енергия почти се изчерпаха. Той напълно можеше да загуби въобще контакта. Ако сега не намери начин да уговори това мнително същество, той може да се изчерпа, преди да уреди всичко. Положението изисква отчаяни мерки.

— Чуй ме, взие. Нито аз, нито момичето, което използувам, имаме повече сили да продължаваме разговора. Каня те в главата си. Ще премахна всички бариери и ти ще видиш кой съм аз, ще ме огледаш както се следва и ще решиш, дали ще ми си довериш или не. В края на краищата това е нужно на тебе. Ще ти помогна да се върнеш в къщи, но само когато те видя.

Той отвори широко мозъка си. И остана ментално беззащитен.

Взие нахлу в мозъка на Мукерджи.

18

Някаква ръка докосна Мукерджи за рамото. Той недоволно измърмори нещо и замълча, като се постара да събере мислите си. До него стоеше Ри Накадаи. Те се намираха… къде?… в палатата на Сатина Ренс. През прозореца се промъкваше бледата светлина на ранното утро. Изглежда, за миг е заспал. Главата му се пръска от болка.

— Обиколих навсякъде, да те търся, Пит — каза Накадаи.

— Вече всичко е наред — измърмори Мукерджи. — Пълен ред. — Тръсна глава и си спомни всичко. На пода, до леглото на Сатина стоеше нещо малко, голямо колкото жаба, но с особена форма, цвят и строеж. Докторът го посочи на Накадаи. — Това е взие. Чуждопланетният ужас. Ние със Сатина се сдружихме с него. Уговорихме го да се покаже. Слушай, тук никак не му е добре, затова, ако не се затрудняваш, иди и поговори с някой шеф на космодрума и му обясни, че при нас има същество, което трябва веднага да потегли към звездата Нортън и…

— Вие ли сте, доктор Мукерджи? — попита Сатина.

— Вярно! Полага се да се представя, когато ти… ти събуди ли се?

— Нали вече е утро? — момичето с усмивка се долепи до таблото на кревата. — Вие сте по-млад, отколкото мислех. И колко сте сериозен! Аз обичам такъв цвят на кожата. Аз…

— Ти събуди ли се?

— Сънувах лош сън — каза тя. — Или сънувах, че сънувам лош сън… Не знам. Както и да е, но беше много страшно и когато всичко свърши, изведнъж ми стана добре… Помислих, че ако продължа да спя и нататък, ще изпусна много хубави неща. Трябва да стана и да погледна какво става в света… Вие нещо разбрахте ли, докторе?

Мукерджи усети как колената му изведнъж се разтрепериха.

— Шокова терапия — измърмори той. — Изритахме я от комата и… като дори не подозирахме, какво правим. — Той се преближи да леглото. — Слушай, Сатина. Не съм спал май милиони години и падам от умора. Искам да поговоря с тебе за хиляди неща, но не сега. Съгласна ли си? Не сега. Ще изпратя доктор Бейли — той е шефът тука. Като се наспя, се връщам и заедно ще си побъбрим. О’кей? Да кажем, довечера около пет или шест? Добре, нали?