Читать «Нещо ужасно се оказа на воля» онлайн - страница 20

Но какъв е този тътнещ звук? Гръмотевица? Това не може да бъде тук, на Титан. Отново грохот. Почвата се тресе. Пукнатини в купола! Не, не, не! Усеща въздуха да излиза навън. Гледайте, отвън влиза зеленикава мъгла… наоколо падат хора… какво става, какво става? Нима Сатурн пада на главите ни? И този отвратителен вкус в устата… а… а…

Сатина завика. И продължи да вика, без да спира, като падаше в мрак и безсъзнателно се увиваше в мекото одеяло, трепереше и благодареше на съдбата си, че има къде да се скрие.

15

Мукерджи със свита от трима офицери и двойка студенти обиколи цялото здание. Влезе в отделения, за които дори не подозираше, че съществуват. Изследва мазетата, после мазетата под мазетата и мазетата под мазетата под мазетата; мина през лабораториите и компютерните зали, палатите и приемните. През цялото време бе в пълна телепатична възприемчивост, но не забеляза нищо, нито един проблясък на ментопоток. Кой знае защо, това не го учуди. Зората настъпваше и той искаше само едно: да спи. Поне шестнадесет часа и да не го будят. И плюе на кошмарите. Просто беше безкрайно уморен.

А ужасното същество продължаваше да бъде на свобода и да всява кошмари. През нощта станаха три инцидента с интервали по деветдесет минути: двама пациенти на петия етаж и един на шестия се събудиха обхванати от ужас. Бързо успяха да ги успокоят, но сега странникът бе близо до палатата на Мукерджи и го обезпокои мисълта, че неговите душевно неуравновесени пациенти могат да бъдат подложени на подобно въздействие.

През това време компютърният център бе препрограмирал така мониторните системи по леглата на болните, че да разпознават първите признаци на кошмарите — хормонални изменения, биене в електроенцефалограмите, честота на дишане и т.н. — с надеждата да се събуди жертвата преди да настъпи максимума. Все пак Мукерджи предпочиташе да види тази твар хваната и махната от болницата преди да се захване с неговите болни.

Но как да го направи?

Изкачваше се на шестия етаж и едва не падаше от умора, но въпреки това премисляше всичко, което се бе казало на среднощното съвещание: броди из болницата, опитва се да се свърже с хората, така каза Мартинсън. Неговите повиквания в човешкия мозък се превръщат на вледеняващи кръвта сигнали. Изглежда будният мозък не възприема повикванията. Дори и мозъкът на телепат. Мукерджи си помисли, дали не следва специално да заспи с надеждата пришълецът да се промъкне в него, а после той ще се опита да го обърка, да го примами в някакъв капан — но не, не бива. Като спящ, по нищо не се отличава от другите хора. Заспи ли и пришълецът влезе в контакт, той просто ще види същите тези дяволски кошмари и ще се събуди. До нищо няма да стигне. Това не е изход от положението. Ако можеше да установи контакт чрез мозък на някоя жертва на кошмарите… човек, който да използува като телепатичен високоговорител… човек, който няма да скача от леглото…