Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 89

И това бе всичко. Изведнъж стресната, Елсином се събуди и видя познатите ужасни стени на дома си в Гуаделум Корт. Несъмнено все още носеше отблясъка на посланието в душата си, но това само я беше объркало, наместо като другите, от миналите години, да я остави с усещане за нова цел, за смяна на посоката. Недоумяваше каква ли е целта на това послание, но реши, че може би след ден-два и това ще се изясни.

И в този миг чу шум от стаята на дъщерите си.

— Айлимур! Мараун!

Отговор не последва. Елсином надникна и ги видя надвесени над някакъв малък предмет, който Мараун побърза да скрие.

— Какво беше това?

— Нищо, майко. Дреболия.

— Що за дреболия?

— Дрънкулка. Нещо такова.

Нещо в тона събуди подозрение у Елсином.

— Дай да я видя.

— Ама това наистина не е нищо.

— Дай да видя.

Мараун хвърли светкавичен поглед към по-голямата си сестра. Айлимур, объркана и смутена, само сви рамене.

— Това е лично, майко. Няма ли право на това едно момиче?

Елсином протегна ръка. Мараун с въздишка неохотно й подаде малък зъб от морски дракон, фино гравиран с някакви странни ъгловати символи. Все още обвита от странната аура на посланието, Елсином сметна за зловещ и заплашителен малкия амулет.

— Откъде го имаш?

— Всички ги имат, майко.

— Откъде, питам.

— От Ванимун. Всъщност от сестра му Шулаир, но тя го е получила от него. Би ли ми го върнала, моля?

— Знаеш ли какво означава това нещо?

— Какво означава ли?

— Така се изразих. Та какво означава?

— Нищо — каза Мараун и сви рамене. — Просто една дрънкулка, която смятам да нося на врата си.

— И очакваш да ти повярвам?

Мараун не отговори. Но се обади Айлимур.

— Майко, аз… — запъна се тя.

— Продължавай.

— Това е само мода, която ще отмине. Всички ги носят. Плъзнала е някаква щура нова лийманска идея, че морските дракони били богове, които ще завладеят света, а случващите се непоследък неприятности са знак, че това ще стане. Разправят, че който носи драконов зъб, ще бъде спасен когато драконите излязат на сушата.

— Няма нищо ново — студено каза Елсином. — Тази безсмислица е на стотици години, но винаги се разпространява скрито, шепнешком, защото е налудничава, опасна и нездрава. Морските дракони са само едни големи риби. Единственият, който бди над нас, е Божествения, който ни брани чрез коронала, понтифекса и Господарката. Разбирате ли? Разбирате ли?

С рязко движение счупи заострения зъб и хвърли двете парчета на Мараун, като получи взамяна поглед, пълен с невиждан гняв. Побърза да се извърне. Ръцете й трепереха, втресе я. И ако покоят на Господарката изобщо я беше осенил чрез посланието — а сега то изглеждаше като изпратено преди седмици, — от него вече нямаше и следа.