Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 66

— Това ще свърши работа — каза той. — Ако имаш късмет, утре по това време ще си в Ертсуд Грант, за да ти окажат помощ.

Алзимир гледаше с ужас поваления малорн.

— Опитвах се да се промъкна до него, също като теб, но той успя да ме изненада. Изглежда ме чакаше да умра, за да ме изяде, но тогава се появи ти.

Хисун потрепера.

— А на картинка не изглеждаше и наполовина толкова отвратително.

— Уби ли го?

— Вероятно. Питам се редно ли е? Дали тия животни няма да им трябват за тестовете и през идната година?

— Проблемът си е техен — отсече Алзимир. — Щом ги настървяват срещу нас, хич да не се сърдят, че от време на време пречукваме по някое. О, как боли, Господарке!

— Хайде, ще завършим прехода заедно.

— Забранено е, Хисун.

— Какво от това? Да не мислиш, че ще те оставя сам в това състояние? Хайде! Нека ни скъсат, ако искат. Претрепах им малорна, спасявам ранен. Провалих се на изпита, но утре ще съм жив. И ти също.

Когато се потътриха към далечните раззеленени дървета, Хисун със закъснение изживя уплахата от двубоя, но скоро успя да се вземе в ръце. Опита се да си представи лорд Валънтайн в двубой с малорни, зийлове и зитуни в тази безнадеждна долина — или Елидат, Дивис, Миригант. Положително и те са минали през същите изпитания. Не е изключено преди двадесет години току-що убитият малорн да е съскал заплашително срещу младия Валънтайн. Но какво общо имаше изкуството да се отърваваш от чудовища с изкуството да управляваш? Несъмнено рано или късно ще схване връзката. А междувременно трябва да се грижи за Алзимир и да се ослушва за зийли, уейханги, мин-молитори и зитуни. С повече късмет ще се наложи да се занимава само с един или двама — малковероятно бе да се натъкне на всичките седем по време на прехода. Но до Ертсуд Гранд имаше още двадесет километра и пътят не изглеждаше особено приветлив. Значи това бил веселият живот в замъка Връхни? Осем часа дневно зубрене на декрети и за разнообразие малки пътешествийца из полупустинни местности за двубои с разни малорни и зитуни? А празненствата и игрите? Изпълнените с радост излети сред парковете и горите? Май людете от низините имаха неверни, романтични престави за живота на високопоставените на Върха.

— Как си, Алзимир? — попита Хисун.

— Чувствам се съвсем отпаднал. Но отокът май поспадна.

— При дърветата сигурно има вода и ще промием раната.

— Ако не беше ти, отдавна да съм мъртъв, Хисун.

— все някой друг щеше да мине.

— Чудя се защо ни е цялата тази подготовка — каза след кратко мълчание Алзимир.

— Какво имаш предвид?

— Ами всички тези рискове.

— Защо не? Всички посветени минават през същото.

лорд Валънтайн имал специални планове за теб. Наскоро чух Дивис да казва това на Стазилейн.

— Предопределен съм за големи постове, да. Главен коняр. Пазач на ловджийските кучета.

— Говоря сериозно. Знаеш, че Дивис се бои от теб и ти завижда, че си любимец на коронала. Защото ламти за короната. И смята, че ти му се пречкаш.

— Май бълнуваш.

— Повярвай ми. Дивис те смята за заплаха, Хисун.

— Нима? Аз и коронал? Също толкова невероятно, колкото и въцаряването на… Дивис. Мястото ще бъде заето от Елидат. А и лорд Валънтайн не копнее да го опразни.