Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 174

— Да им заповядам ли да отстъпят или да ни ескортират до пристанището, Ваше Величество? — нонита Азенхарт, а понтифексът само се усмихна и му направи знак да не се притеснява.

Най-мощният от драконовите кораби се откъсна от останалите и зае позиция близо до „Лейди Тийн“. Валънтайн разпозна в него флагмана на ветеранката Гуидраг, най-опитната сред тукашните капитани. А и самата свирепа стара скандарка бе на палубата.

— В името на свободна република Пилиплок, кои сте вие? — извика тя.

— Това е „Лейди Тийн“, а аз съм Валънтайн. Ела на борда да поговорим, Гуидраг.

— Не мога да направя това, милорд.

— Не казах лорд Валънтайн, а Валънтайн — парира той. — Разбираш ли какво имам предвид? Ако ти не дойдеш, аз идвам при теб! Приготви се за посрещане.

— Ваше Величество! — ужасено възкликна Слийт.

Валънтайн се обърна към Азенхарт.

— Приготви ни плаващ флотер. Слийт, ти си висш говорител и ще ме придружиш. И ти, Делиамбър.

— Милорд, умолявам… — припряно започна Карабела.

— Ако възнамеряват да ни заловят, ще го сторят, независимо къде съм. Имат двадесет кораба повече от нас, при това добре въоръжени. Елате, Слийт, Делиамбър…

— Ваше Величество — намеси се Лизамон Хълтин, — не може да тръгвате, ако не ви придружавам!

— Браво! Ти заповядваш на понтифекса! — с усмивка каза Валънтайн. — Възхищавам се на духа ти. Но този път няма да взема охрана, оръжие или каквото и да било друго, за да се браня. Готов ли е флотерът, Азенхарт?

Валънтайн се качи във флотера и повика Слийт, мрачен и посърнал, и вруна. Погледна към Карабела, Тунигорн, Азенхарт, Залзан Кавол, Лизиман, Шанамир, които го гледаха, сякаш бе загубил ума си.

— Би трябвало да ме познавате по-добре — каза меко той и заповяда да потеглят.

След малко Валънтайн стъпи на палубата на другия кораб, където отпреде му се изправиха дузина снажни скандари начело със старата Гуидраг, вече почти беззъба и с още по-избеляла гъста козина. Жълтите й очи святкаха, но в изражението й се четеше известна несигурност.

— Какво е станало, Гуидраг, та сега ме посрещаш толкова нелюбезно?

— Милорд, нямах представа, че това си ти.

— И все пак явно това съм аз. И не трябваше ли да ме посрещнете с повече радост?

— Нещата тук са променени — избъбра смутено тя.

— Променени? Свободната република ли имаш предвид? Какво е това свободна република? Май не съм чувал досега такова название. Та какво значи това, Гуидраг?

— Аз съм само капитан на ловен кораб, милорд. Политиката не е за мен да я обяснявам…

— Прости ми тогава. Но ми кажи поне това: защо са те изпратили да ни посрещаш, щом не ни приветстваш и не ни водиш в пристанището?

— Изпратиха ме не за да ви посрещна, а за да ви отпратя обратно — каза Гуидраг. — Ама нямахме представа, че си ти, милорд. Знаехме само, че е имперската флота…

— И имперските кораби вече не са добре дошли в Пилиплок?

Последва дълга пауза.

— Да, милорд — потвърди сконфузена скандарката. — Така е. Имаме — как му викаха? — ами отделихме се от империята, милорд. Това е свободна република. Територия, дето се владее сама, а не отвън.