Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 160

Но от предишната им среща в същата тази стая преди по-малко от година с нея бе станала стряскаща и ужасяваща промяна. Тъмната й коса бе прошарена, топлият блясък в очите й бе помръкнал и взорът им бе почти хладен. Навремето я оприличаваше на богиня — сега му приличаше на богиня, която полека се превръща в старица, съвсем смъртна.

Прегърнаха се. Тя сякаш бе станала толкова лека, че най-малкият капризен повей би могъл да я отнесе. Изпиха заедно чаша хладно златно вино и той й разказа за патилата си в Пиурифейн и пътуването до Сувраел, за срещата с Доминин Барджазид.

— А Кралят на сънищата? — попита тя. — Той добре ли те посрещна?

— Да. С голяма топлота. Направо ме изненада.

— Барджазидите рядко се държат мило. Предполагам поради начинът си на живот в онази страна и ужасната им отговорност. Но не са чудовища, за каквито обикновено ги смятат. Минакс е жесток — усещам го в душата си при редките срещи на съзнанията ни, но е силен и тачи добродетелите.

— Черноглид е, що се отнася до бъдещето, но ми обеща пълната си подкрепа. Сега бичува света с най-силните си послания, като се надява да овладее ширещата се лудост.

— Знам — каза Господарката. — През последните седмици чувствах силата му да се излива от Сувраел както никога преди. Той хвърля мощни усилия. Както и аз, по моя по-спокоен начин. Но това не е достатъчно. Светът полудя, Валънтайн. Звездата на неприятеля ни изгрява, нашите избледняват. Сега гладът и страхът, а не понтифексът и короналът управляват света. И ти го знаеш. Усещаш натиска на лудостта, която те поглъща и заплашва да отнесе всичко.

— Значи ще се провалим, майко? Ти, утешителката, ли ми казваш това?

В погледа й блесна стомана като навремето.

— Не съм споменавала за провал. Казах само, че Кралят на сънищата и Господарката на Острова не са в състояние да спрат пороя на безумието.

— Има и трета сила, майко. Или смяташ, че съм неспособен да воювам?

— Способен си на всичко, което пожелаеш. Но дори тези три сили не са достатъчни. Едно куцо управление не може да се справи с връхлетялата ни криза.

— Куцо?

— То стои на три крака. Нуждае се от четвърти. Време е старият Тиеверас да заспи.

— Майко…

— Докога можеш да избягваш отговорността си?

— Нищо не избягвам, майко. Но какво ще постигна, ако се зазидам в Лабиринта?

— Според теб понтифексът е безполезен? Твърде странна представа имаш за общността ни!

— Разбирам, че понтифексът е ценна фигура.

— И при това управляваш без да има такъв налице.

— Не е моя вината, че Тиеверас вече беше изкуфял, когато се въцарих на трона. Какво трябваше да сторя — веднага, щом станах коронал, да отида в Лабиринта ? Нямах понтифекс, защото не ми се падна да го имам. И не ми беше дошло времето да заместя Тиеверас. Имах да върша доста по-важна работа. И още имам.

— Ти дължиш на Маджипур понтифекс, Валънтайн.

— Още не. Не.

— Докога ще повтаряш това?

— Трябва да остана горе. Искам да се свържа с Данипиур и да се съюзим с нея срещу онзи проклетник Фараатаа. Ако съм в Лабиринта, как бих могъл…

— Искаш да кажеш, че пак ще ходиш в Пиурифейн?