Читать «Красота в нощта» онлайн - страница 11

— Защо по дяволите толкова хора са измрели, като би трябвало да бъдат живи? Но както и да е, Халид, аз се казвам Ричи.

— Ричи — повтори Халид с присвит глас, защото вече бе започнал да разбира разговора.

— Да, Ричи. Чувал ли си някога за човек с име Ричи? За Ричи БЪРК?

— Това е моят баща — почти прошепна Халид.

— Точно така. Този юнак заслужава голяма награда. Не само красив, но и интелигентен! Добре, какво друго някой би трябвало да очаква? Тук съм, момчето ми, аз съм твоят дълго изгубен баща! Ела тук и ме целуни!

Халид неуверено погледна към Айша. Лицето й все още блестеше от пот и бе много бледно. Изглеждаше като болна. След няколко мига, тя кимна съвсем слабо.

Той направи половин стъпка към мъжа, който беше неговия баща, а той от своя страна го хвана грубо за китката на ръката му, издърпа го нагоре и го притисна към себе си. Халид не го целуна истински, по-скоро се отърка в бузата му. Контактът с четинестата й повърхност беше болезнен за момчето.

— Така, момче, върнах се, както виждаш. Прекарах далече седем мизерни гладни години, но се върнах и възнамерявам да живея с теб като твой баща. Можеш да ми казваш „тате“.

Халид се вторачи в него зашеметено.

— Давай, кажи го! Кажи: „Много съм доволен, че се завърна, татко“.

— Татко — произнесе трудно Халид.

— И останалото, ако обичаш.

— Толкова съм доволен… — запъна се момчето.

— Че си се върнал.

— … че си се завърнал…

— Татко.

— Татко — повтори Халид колебливо.

— Ти си добро момче, разбрах го лесно. Кажи ми, мислил ли си за мен, докато си пораствал?

Халид отново отправи поглед към Айша, а тя скришом му кимна.

— Да, и тогава, и сега — отвърна детето с дрезгав глас.

— Само сега ли или тогава? Това ли е всичко?

— Сега едва ли някой има баща. Но когато срещах някого с такъв, мислех за теб. Чудех се къде се намираш. Айша ми каза, че си воювал против Съществата. Наистина ли си го правил, татко? Наистина ли си се сражавал против тях? Убил ли си някое?

— Не ми задавай глупави въпроси. Кажи ми, момче, ще носиш ли името Бърк или оставаш Хан.

— Бърк. Халид Халем Бърк.

— Казвай ми „сър“, когато не се обръщаш към мен с „татко“. Кажи: „Халид Халем Бърк, сър.“

— Халид Халем Бърк, сър. Татко.

— Или едното, или другото. Не двете заедно.

Ричи Бърк стана от стола, разгъвайки частите на тялото си. Все по-високо и по-високо и по-високо. Той беше невероятно висок и твърде слаб. Голямата му височина акцентираше върху неговата стройност. Халид, макар и висок за неговата възраст, изглеждаше пред него като джудже. В мислите му се промъкна съмнението, че баща му не е съвсем човек, а по-скоро демон или дори джин, който се е измъкнал от бутилката си, като в приказката, която Мустафа Али му беше разказал. Трябваше да запази тези мисли за себе си.

— Добре — каза Ричи Бърк. — Да бъде Халид Халем Бърк, харесвам го. Един син трябва да притежава фамилията на баща си. Но не и частта Халид Халем. От сега нататък твоето име ще бъде Кендъл или Кен за по-кратко.

— Моето име е Халид…

— … името на чичо ти, да. Но той е мъртъв. Всъщност всеки е мъртъв, Кени. Кендъл Бърк е добро английско име. Дори Кендъл Хамилтон Бърк. Така ли е, момче? Колко е красиво! Ще те науча на няколко неща, ще го направя. Ще направя от теб мъж.