Читать «Цивилизация на статуса» онлайн - страница 2

Стана и бавно закрачи из стаичката. Отиде до вратата и откри, че е заключена. За момент го обзе паника пред тази заключена врата, но той твърдо потисна страха. Може пък да е буйствал.

Е, вече нямаше да буйства. Ще видят. Ще го възнаградят с всички възможни привилегии за пациент. Ще поговори с доктора за това.

Зачака. След време чу как по коридора отвъд вратата се задават стъпки. Седна на ръба на леглото и се вслуша, опитвайки да овладее вълнението си.

Стъпките спряха край вратата му. Някакво капаче се плъзна настрани и през отвора надникна непознато лице.

— Как се чувстваш? — запита човекът.

Той се приближи до отвора и видя, че мъжът, който го разпитваше, е облечен в кафява униформа. След малко осъзна и какво представлява предметът, закачен на кръста му — оръжие. Този човек несъмнено беше пазач. Имаше тъпо, непроницаемо лице.

— Можете ли да ми съобщите как се казвам? — попита болният.

— Наричай се 402 — отвърна пазачът. — Това е номерът на килията ти.

Не му харесваше. Но 402 все беше по-добре, отколкото нищо. Той пак запита пазача:

— Отдавна ли съм болен? Имам ли подобрение?

— Да — каза пазачът не особено убедително. — Важното е да кротуваш. Подчинявай се на правилата. Така е най-добре.

— Разбира се — каза 402. — Но защо не мога да си спомня нищо?

— Ами… така се полага — рече пазачът и се накани да си върви.

— Чакайте! — викна 402 подир него. — Не можете просто да ме оставите така, трябва да ми кажете нещо. Какво ми се е случило? Защо съм в тази болница?

— Болница ли? — Пазачът ухилено се обърна към 402. — Откъде ти хрумна, че тук е болница?

— Така предполагах — каза 402.

— Грешно си предполагал. Това е затвор.

402 си спомни съня за убития човек. Сън или спомен? Отчаяно изкрещя след пазача:

— Какво е престъплението ми? Какво съм извършил?

— Ще узнаеш — каза пазачът.

— Кога?

— След кацането — обясни пазачът. — А сега се приготви за сбора.

Той се отдалечи. 402 седна на леглото и се помъчи да размисли. Беше узнал някои неща. Намираше се в затвор и затворът щеше да каца. Какво означаваше това? От къде на къде ще каца затвор? И какво е това „сбор“?

От това, което стана сетне, 402 запази само объркана представа. Изтече неизмерим период от време. Той седеше на леглото и се мъчеше да скърпи фактите около себе си. Стори му се, че дочува звънци. После вратата на килията рязко се отвори.

Защо? Какво означаваше това?

402 пристъпи към вратата и надникна в коридора. Беше много развълнуван, но не искаше да напуска безопасната си килия. Почака и скоро се зададе пазачът.

— Добре де — рече пазачът, — никой няма да ти стори зло. Тръгвай право по коридора.

После го побутна леко. 402 тръгна по коридора. Видя как се отварят и другите врати, как в коридора излизат други хора. Отначало бяха като тънко поточе, но по-нататък взеха да прииждат още и още. Повечето изглеждаха зашеметени и никой не обелваше дума. Звучаха единствено гласовете на стражата: