Читать «Цивилизация на статуса» онлайн - страница 5

— Номер 402.

— Тук.

— Номер 402, името ти е Уил Барънт. Възраст 27 години, кръвна група 0-L3 индекс JX-221R. Осъден за убийство.

Тълпата нададе радостен вик, но 402 почти не го чу. Мъчеше се да привикне с мисълта, че притежава име. Истинско име, а не номер. Уил Барънт. Надяваше се да не го забрави. Повтаряше си името отново и отново и едва не пропусна последното съобщение от високоговорителя.

— Сега новаците ще бъдат пуснати на Омега. Ще получите временен приют на площад А-2. Бъдете предпазливи и благоразумни в думите и постъпките си. Наблюдавайте, слушайте и се учете. По закон съм длъжен да ви кажа, че средната продължителност на живота на Омега е около три земни години.

Мина известно време, преди Барънт да осъзнае последните думи. Той все още обсъждаше новото име. Не си бе и помислял какво произтича от факта, че е убиец, попаднал в един престъпен свят.

ГЛАВА 2

Поведоха ги към дългата редица бараки на площад А-2. Затворниците наброяваха почти петстотин души. Все още не бяха хора, а само същества, чиято истинска памет се бе възвърнала едва преди час. Насядали по наровете, новородените любопитно оглеждаха телата си, с жив интерес изследваха ръцете и краката си. Зяпаха се взаимно и виждаха собствената си безформеност, отразена в чуждите очи. Още не бяха станали възрастни хора, ала не бяха и деца. Оставаха им някои абстракции и призрачни спомени. Зрелостта идваше бързо, родена от старите навици и лични черти, съхранени сред раздраните нишки на предишния им земен живот.

Новаците се вкопчваха в смътните спомени за представи, идеи, правила. След няколко часа флегматичната им нерешителност взе да се разсейва. Превръщаха се в мъже. Личности. От замаяното и повърхностно подчинение започваха да изплуват отчетливи различия. Характерите напомняха за себе си и всичките петстотин души постепенно откриваха какво представляват.

Уил Барънт се нареди на опашка, за да се погледне в единственото огледало на бараката. Когато му дойде редът, видя отражението на младеж с приятно, слабовато лице, тънък нос и права кестенява коса. Лицето беше решително, честно, най-обикновено, без никакви следи от буйни страсти. Барънт разочаровано му обърна гръб — това бе лице на непознат.

По-късно, като се огледа внимателно, той не откри белези или каквото и да било, по което да отличи тялото си от хиляди други тела. Ръцете му бяха гладки, без мазоли. Беше по-скоро жилав, отколкото мускулест. Питаше се какво ли е работил на Земята.

Убийство?

Намръщи се. Не беше готов да го приеме.

Някой го потупа по рамото.

— Как си?

Завъртя се и видя зад себе си широкоплещест червенокос мъж.

— Много добре — каза Барънт. — Ти стоеше пред мен, нали?

— Точно така. Номер 401. Името ми е Денис Фьорен.

Барънт се представи.

— Какво си извършил? — запита Фьорен.

— Убийство.

Фьорен кимна с уважение.

— Аз пък съм фалшификатор. Като си гледам ръцете, още не мога да повярвам. — Той протегна напред две грамадни лапи, покрити с редки рижи косъмчета. — Но майсторлъкът си остава. Ръцете ми взеха да си спомнят преди която и да било друга част от тялото. На кораба седях в килията и ги гледах. Сърбяха ме. Искаха да изскочат на свобода и да се захванат с работа. Само че не можех да си спомня каква.