Читать «Травмираният» онлайн - страница 2

Кей Масрин постави последната сгъната блуза в куфара и с помощта на съпруга си го затвори.

— Най-сетне — каза Джек Масрин, като повдигна издутия куфар. — Кажи сбогом на стария дом. — Те огледаха мебелираната стая, където бяха прекарали цяла година.

— Сбогом, свиден дом — каза Кей. — Да не изпуснем влака!

— Има още много време. — Масрин се отправи към вратата. — Ще се сбогуваме ли с Веселяка? — Бяха дали този прякор на мистър Харф, хазяина си, защото той се усмихваше веднъж в месеца, когато му даваха наема. Естествено, веднага след това той възвръщаше обичайната строга линия на устните си.

— Нека мине без това — каза Кей, приглаждайки костюма си. — Има опасност да ни пожелае щастие и какво би станало тогава?

— Ти си абсолютно права — рече Масрин. — Безполезно е да започваме нов живот с благословията на Веселяка. По-скоро бих предпочел да ме прокълне ендорската вещица.

Следван от Кей, Масрин стигна до стълбищната площадка. Погледна надолу към площадката на първия етаж, понечи да стъпи на първото стъпало и изведнъж се спря.

— Какво има? — запита Кей.

— Да не сме забравили нещо? — запита начумерено Масрин.

— Проверих всички чекмеджета и дори под леглото. Хайде, ще закъснеем.

Масрин отново огледа стълбището. Нещо го тревожеше. Той потърси бързо източника на тревогата. Разбира се, на практика те нямаха никакви пари. Но това никога досега не бе го тревожило. Най-сетне той вече имаше учителско място, та макар и в Айова. Това беше най-важното след цяла година работа в книжарница. Нещата се оправяха. Защо трябва да се тревожи?

Той пристъпи надолу и отново се спря. Усещането се усили. Имаше нещо, което не биваше да прави. Обърна поглед назад към Кей.

— Толкова ли ти е неприятно, че си отиваме? — попита Кей. — Хайде да тръгваме, защото Веселяка ще ни поиска наем за още един месец, а с такъв, по особени причини, ние не разполагаме.

Масрин все още се колебаеше. Кей го подмина и заприпка надолу.

— Видя ли? — попита тя от площадката на първия етаж. — Изобщо не е трудно. Хайде! Слез при мама.

Масрин измърмори няколко унили проклятия и заслиза по стълбите. Усещането стана по-силно.

Стигна до осмото стъпало и…

Стоеше сред тревиста равнина. Преходът бе така внезапен.

Ахна и примигна. В ръката си все още държеше куфара. Но къде остана каменното стълбище? А Кей? Къде в същност беше Ню Йорк?

В далечината се виждаше малка синя планина. Наблизо имаше група храсти, а пред тях стояха десетина мъже.