Читать «Среща на разуми» онлайн - страница 14
Робърт Шекли
От радиостанцията се чу изпукване на статично електричество. Соренсън се обади.
— Икинс, не си ли изпратил още съобщението?
— Не още — отвърна Икинс. — Слушай, Бил.
— Какво става? — викна Соренсън. — Какво става?!
Икинс се появи на палубата, като още държеше преносимата радиостанция в ръка. Той отстъпваше към носа.
— Раци — заговори Икинс. — Изкачили са се по котвеното въже. Ще плувам до брега.
— Недей — извика Соренсън.
— Трябва — отвърна Икинс. — Те може би ще ме последват. След това вие всички елате тук и
През бинокъла си Соренсън виждаше един дебел килим от раци да се катери към палубата по корпуса на кеча.
Икинс скочи във водата. Той заплува бързо към брега и Соренсън видя, че плъховете завиват и го следват. Раците се спуснаха от корабчето, а дивото прасе и мравоядът ги последваха, опитвайки се да стигнат до брега преди Икинс.
— Хайде — каза Соренсън. — Нямам представа какво е имал предвид Икинс, но ние трябва да вземем предавателя, докато имаме тази възможност.
Те се затичаха по брега и спуснаха лодка във водата. На двеста метра от тях Икинс стигна до брега, следван отблизо от животните. Той се скри в джунглата, като продължаваше да стиска в ръка преносимата радиостанция.
— Икинс? — повика го по радиото Соренсън.
— Добре съм — отвърна Икинс задъхано. — Вземете онзи предавател и не забравяйте и акумулаторите!
Мъжете се качиха на кеча. Работеха бързо. Измъкнаха предавателя от мястото му и го помъкнаха по стълбата от каюткомпанията. Дрейк вървеше последен, като носеше дванадесетволтовия акумулатор. После се върна обратно и взе втория акумулатор. Поколеба се за миг, после се върна за трети път.
— Дрейк! — извика Соренсън. — Стига си ни бавил!
Дрейк се появи отново, носейки двата радиокомпаса на кеча.
— Добре — каза той. — Да тръгваме.
Насочиха се към брега. Соренсън се опитваше да възстанови връзката с Икинс по подвижната радиостанция, но чуваше само статични смущения. После, когато лодката стигна до брега, чу гласа на Икинс.
— Заобиколен съм — казваше той с много тих глас. — Предполагам, че ще трябва да разбера какво иска господин бръмбарът. Пък може да се опитам първо да го смачкам.
Последва дълго мълчание. После Икинс заговори отново.
— Той се насочва към мен. Дрейк беше прав. Наистина не прилича на нищо, което да съм
Чуха го да вика по-скоро от изненада, отколкото от болка.
— Икинс, чуваш ли ме? — каза Соренсън. — Къде си? Как да ти помогнем?
— Наистина е много бърз — заговори Икинс с напълно спокоен глас. — По-бърз от всичко, което някога съм виждал. Скочи върху врата ми, ужили ме и скочи обратно на земята.
— Как се чувстваш? — попита Соренсън.
— Чудесно — отвърна Икинс. — Едва усетих ужилването.
— Къде е сега насекомото?
