Читать «Терминален експеримент» онлайн - страница 138

Питър се усмихна.

— Наистина сте добра в работата си. Моята съпруга ми разказа някои неща за вас.

— Разбирам. — Сандра замълча, вперила изпълнения си с очакване поглед в Питър.

Той се засмя.

— От друга страна, аз също съм добър в работата си. Голяма част от нея е свързана с участия в срещи с висши правителствени лица. Всички те са преминали специализирани курсове, посветени на междуличностното общуване. Ще бъде необходимо нещо значително по-респектиращо от продължителна тишина, за да ме накара да изпея всичко, което зная.

Сандра се засмя. Не му се бе сторила красива, но усмивката й наистина беше много приятна.

— Моля, седнете, госпожо Файлоу.

Тя се усмихна, взе стол и оглади с длани панталоните си, след като седна — очевидно често носеше пола. Кейти имаше същия навик.

Последва кратка тишина.

— Кафе? — попита Питър. — Или чай?

— Кафе, моля. Двойно, без захар. — Изглежда, дамата се чувстваше неловко. — Това е част от работата ми, която не харесвам, доктор Хобсън.

Питър стана и се отправи към кафе-машината.

— Моля ви, наричайте ме Питър.

— Добре. — Тя се усмихна. — Не харесвам начина, по който се отнасят към засегнатите в случая страни. Ние, полицейските служители, често тероризираме хората и обръщаме малко внимание на добрите обноски и принципа за недоказаната виновност.

Питър й подаде чаша кафе.

— И така, доктор… — Инспектор Файлоу спря и пак се усмихна. — И така, Питър, ще ви задам няколко въпроса. Надявам се, че ще ме разберете — аз просто върша работата си.

— Разбира се.

— Както знаете, един от колегите на съпругата ви беше убит.

Питър кимна.

— Да. Това направо ни зашемети.

Сандра го погледна, навела глава на една страна.

— Съжалявам — измърмори объркано Питър. — Нима казах нещо, което не биваше да казвам?

— О, нищо. Просто имаше доказателства, че убиецът е използвал зашеметяваща палка, за да укроти жертвата си. Коментарът ви „това направо ни зашемети“ ми се стори смешен. — Тя вдигна ръка. — Простете ми. Човек става твърде нечувствителен в професия като моята. — Кратка пауза. — Използвали ли сте някога зашеметяваща палка?

— Не.

— Притежавате ли такава?

— В Онтарио е незаконно да притежаваш подобно нещо. Единствено полицаите имат това право.

Сандра се усмихна.

— Но лесно можеш да си купиш такава палка в Ню Йорк или в Квебек.

— Не — отговори Питър. — Никога не съм използвал зашеметяваща палка.

— Съжалявам, че ви попитах — извини се Сандра.

— Виновно е проклетото ви полицейско обучение — каза Питър. — Точно на него се дължи всичко.

— Познавахте ли покойния?

Питър се опита да произнесе името с безразличие.

— Ханс Ларсен ли? Да, познавах го — познавам повечето от колегите на Кейти, срещал съм ги на приятелски събирания или на коледните увеселения, организирани от нейната компания.

— Какво беше мнението ви за него?

— За Ларсен? — Питър отпи глътка кафе. — Че е непоносим досадник.

Сандра кимна.

— Изглежда, мнозина са споделяли мнението ви, макар че други се изказваха за него със суперлативи.