Читать «Пътят към Омаха» онлайн - страница 6

— Коя е тя?

— Току-що ви обясних, сър, оранжевия тебешир.

— Посочи го! Главите се извърнаха.

— Да те вземат мътните, Зак — проговори Президентът. — Не можеш ли да видиш тази линия?

— Тук е много тъмно, господин Президент.

— Но аз я виждам, Зак.

— Е, добре де, имам някои малки проблеми със зрението — каза генералът тихо. — Някои цветове ги виждам замъглено.

— Какво, Зак?

— Аз го чух — възкликна русият Вицепрезидент, който седеше до него. — Генералът искаше да каже, че е далтонист.

— Да му се не види, Зак, но вие сте военен!

— Появи се впоследствие, господин Президент.

— А при мен се появи по-рано — продължи развълнуваният наследник на овалния кабинет. — Всъщност точно това ми попречи да служа в истинската армия. Какво ли не бих дал, за да нямах подобен проблем!

— Млъквай, скапаняк такъв — обади се мургавият директор на ЦРУ. Гласът му беше тих, но присвитите му очи стрелкаха застрашително. — Шибаната ви предизборна кампания свърши отдавна.

— Е, Винсънт, не виждам причина да държиш подобен език — намеси се Президентът. — Господа, тук има и дама.

— Това го запазете за друга публика, г-н Президент. А въпросната дама е запозната с изящната ни словесност — Директорът на ЦРУ се усмихна кисело на служителката, която го изгледа с неприязън и отново се обърна към онзи пред черната дъска, който се казваше Уошбърн: — Вие сте нашият официален експерт тук. Кажете сега в каква… каша сме се забъркали?

— Така е по-добре, Вини — обади се отново Президентът. — Благодаря.

— Пак заповядайте… Продължавайте, господине. Наистина, в дълбокото ли сме нагазили? — Директорът на ЦРУ се наведе напред и впери нервния си поглед в правния съветник. — Разкарай тези тебешири и ми кажи новините. И ми направи една услуга — не ми отнемай цяла седмица, а.

— Както кажете, господин Манджекавало — отвърна адвокатът, оставяйки тебешира на ръба на дъската. — Просто се опитвах да ви представя с диаграма историческите прецеденти, имащи отношение към променените закони, засягащи индианските нации.

— Какви нации? — попита Вицепрезидентът с оттенъци на арогантност в гласа. — Това са племена, а не държави.

— Продължавай — прекъсна го Директорът.

— Добре, сигурен съм, че всички си спомняте информацията, която ни даде нашият осведомител във Върховния съд, относно някакво неизвестно, бедно индианско племе, което е внесло петиция в Съда по повод на някакво предполагаемо споразумение с федералното правителство, за което се смята, че се е изгубило или е било откраднато от федералните агенти. Споразумението, ако бъде намерено, разбира се, ще възстанови правата на индианците върху някои от нашите територии, където в момента са разположени жизнено важни военни съоръжения.

— А, да — намеси се Президентът. — Спомних си. Доста се посмяхме по тоя повод.

— Някои бедни хорица правят всичко възможно само и само да си осигурят прехраната! — присъедини се Вицепрезидентът. — Това се казва смешка!

— Нашият адвокат не го намира никак смешно — отбеляза директорът на ЦРУ.

— Така е, сър. Нашият осведомител ни предупреди, че витаят слухове, които може и да са безпочвени, но явно петима или шестима съдии от Върховния съд са били толкова впечатлени от тази декларация, че са разглеждали основанията й по кратката процедура. Някои от тях са на мнение, че искане за изпълнение на изгубеното споразумение от 1878 г., сключено между племето уопотами и Четиринадесетия конгрес, може съвсем официално да бъде предявено към правителството на САЩ.