Читать «Момиче за сто долара» онлайн - страница 5

— Нямам какво да ти кажа — измърмори щангистът.

Опитваше се да се държи на положение. Ударих го през лицето. Чух как Ейприл ахна зад гърба ми. Тежкоатлетът отстъпи. Плесницата болеше. Беше унизителна. Но най-вече го стресна. В неговото обкръжение хората рядко си удрят плесници. Той вдигна ръце към лицето си и хвърли поглед към дебелака.

— Кой ви изпрати да говорите с мис Кайл? — продължих. Щангистът заотстъпва към вратата. Хоук му препречи пътя.

— Аз изчезвам оттук — заяви тежкоатлетът.

Престорих се, че ще го ударя в стомаха с десния си юмрук. Той отпусна ръце и аз го зашлевих с лявата ръка. После и с дясната. Той се сви, прибра глава между раменете си и закри лицето си с ръце. Плеснах го по темето. Той вдигна ръце, за да се защити. Тогава отново го зашлевих през лицето.

— Престани — изхленчи той. — Престани, престани.

Май всеки момент щеше да се разплаче.

— Кой ви изпрати да говорите с мис Кайл? — повторих.

— Оли — отвърна той.

Обърнах се към Ейприл.

— Познаваш ли Оли?

— Не.

— Ти с кого говори?

Ейприл сви рамене.

— Не си каза името. Може и да е Оли.

Обърнах се към любителя на щангите.

— Разкажи ми за Оли.

— Оли има банда — отвърна той. — Двамата с Танк работим за него.

— Как е фамилното име на Оли? — попитах.

— Демарс.

— Къде му е офисът?

— На Андрюс Скуеър — отвърна той.

Долових в тона му странни нотки на нетърпение. Разбрах, че очаква да пробваме същите номера с Оли. Оли хубавичко щеше да ни подреди.

— Оли държи един клуб там — продължи тежкоатлетът. — Преди беше клиника по мануална терапия. На самия площад.

— Защо Оли ви праща да създавате проблеми на тези жени? — попитах.

— Не знам.

Зашлевих го. Той се отдръпна.

— Недей. Не знам, кълна се. Оли просто ни каза да не спираме, докато не размислят.

— Как така да размислят?

— Да се съгласят да говорят за бизнеса.

— С Оли?

— Не знам.

— Какъв бизнес?

— Не знам.

— А ти знаеш ли, Танк? — попитах дебелия. Той поклати глава.

— Съгласен ли си с това, което ни каза той? — продължих.

Дебелият кимна.

— Добре — казах аз. — Ръцете на стената, с раздалечени крака. Знаете как се прави.

Двамата се подчиниха и аз ги претърсих. Взех по един пистолет и по един портфейл от всеки. Оставих пистолетите на бюрото на Ейприл. Извадих шофьорските им книжки и им върнах портфейлите.

— Кажете на Оли, че ще минем да го видим — поръчах.

— А пистолетът ми? — попита тежкоатлетът.

— Налага се да поемете риска да се върнете до Андрюс Скуеър невъоръжени — отвърнах. — Изчезвайте.

Никак не им хареса, че трябва да си оставят пистолетите. Оръжието им беше необходимо. Но нямаше какво да направят. Обърнаха се към вратата. Хоук продължаваше да стои пред нея. Те спряха. Хоук притисна дулото на пистолета си към носа на щангиста.

— Никога повече не идвайте тук — каза Хоук.

Никой не помръдна. После Хоук отстъпи встрани и двамата излязоха. Видяхме на мониторите как минаха през фоайето и напуснаха къщата.

— Благодаря ви — каза Ейприл, когато останахме сами.

— Ще има още — казах аз. — Двамата тъпаци може би няма да се върнат, но Оли ще изпрати някой друг.