Читать «Момиче за сто долара» онлайн - страница 3

— В бизнеса са само жени — продължих. — И не е лесно. В крайна сметка те не работят законно. Няма как да се обадят на ченгетата.

— Не са ли давали подкупи? — попита Хоук.

— Давали са. Но тези пари дават резултат само когато не се привлича излишно внимание.

Хоук кимна, без да откъсва поглед от къщата.

— Момичето има добър вкус — отбеляза.

— Ти пък как разбра? — попитах.

— Никой няма по-добър вкус от моя — отвърна Хоук.

— Обещах й да дойдем и да обезкуражим натрапниците — казах аз. — Може би ще разберем и кой ги праща.

Хоук бавно кимна, като продължаваше да гледа къщата.

— Бияч в бардак — каза той. — Мисля, че ще бъде върхът на кариерата ми. Поне ще ни платят ли нещо?

— Да.

— Колко?

— Все още не сме уточнили този въпрос.

— А ще може ли да пробваме стоката? — попита Хоук.

— Ще трябва да се разбереш лично със стоката — отвърнах.

Хоук изключи двигателя и двамата излязохме от колата. Аз бях с яке от агнешка кожа, а Хоук с черно кожено палто. Навън сигурно беше минус 13 градуса, но нямаше вятър, така че успяхме да оцелеем до входа.

Фоайето беше с висок таван и с рецепция. Зад рецепцията стоеше красива млада жена с добре ушит костюм. На бюрото й имаше дискретна табелка, на която пишеше „Консиерж“. Когато влязохме, малко се притесни. Във всички посоки от фоайето водеха врати, а зад рецепцията имаше елегантно стълбище, което се виеше към втория етаж.

— Казвам се Спенсър — представих се. — Имам уговорка с Ейприл Кайл.

Младата жена изпита видимо облекчение. Вдигна телефона, заговори и почти в същия миг зад нея се отвори врата, на която се показа Ейприл — също толкова елегантна, колкото и когато дойде в моя офис.

— Слава богу, че сте тук — каза тя. — Идват.

Влязохме в офиса. Беше спартански обзаведен. В дъното имаше голямо модерно бюро. Две жени работеха на компютри на други две по-малки бюра. До стената имаше шкафове за документи. Високо на стената над вратата беше монтирана редица от телевизионни монитори.

— Имайте предвид, че това са добрите — обърна се Ейприл към служителките си.

Двете жени ни изгледаха мълчаливо. Ейприл не ни представи по имена. Действаше методично, сякаш с влизането в работната си обстановка се беше превърнала в друг човек. Двамата с Хоук си свалихме палтата и ги закачихме до вратата.

— Мониторите показват картина от охранителните камери — обясни Ейприл. — Този в центъра е за главния вход.

— Кой идва? — попитах.

— Обади се онзи мъж — отвърна Ейприл. Изрече го безизразно, но прекалено бързо.

— Той заяви, че им е омръзнало да чакат и че идват.

— Да ви пречат? — уточних.

— Да — отвърна Ейприл. — Заплаши ме, че този път ще бъде по-лошо.

— Вероятно няма да е по-страшно — отвърнах.

— Няма да се предам — каза тя. — Няма. Няма да му дам всичко това.

— Какво направиха последния път? — попита Хоук.

— Блъснаха Дорис, която работи на рецепцията, и минаха през цялата къща, като прекъсваха работата на момичетата и гонеха гостите навън.

— Много лошо за бизнеса — обади се Хоук.

— Да — съгласи се Ейприл. — Точно тези гости вероятно никога няма да се върнат.

— Имаш ли пистолет? — попитах.