Читать «Простено да е!» онлайн - страница 5
Роалд Дал
— Защото самите художници не са знаели какво има отдолу!
Гладис Понсънби замълча, за да отпие отново от коняка си.
— Не гледай така ужасено, Лайънел — каза тя. — В това няма нищо нередно. Замълчи и ме изчакай да завърша. И така, мистър Ройдън продължи: — Ето защо настоявам първо да нарисувам клиентката си гола.
— Боже господи, мистър Ройдън! — възкликнах.
— Ако се възпротивите, бих направил малка отстъпка, Лейди Понсънби, но предпочитам другия метод.
— Моля ви се, мистър Ройдън, няма такова нещо.
— След като ви нарисувам така — продължи той, — ще трябва да изчакаме няколко седмици, докато изсъхне боята. После се връщате при мен и аз рисувам бельото ви. А когато и то изсъхне — рисувам роклята. Виждате ли, толкова е просто.
— Този човек е абсолютен простак! — извиках аз.
— Не, Лайънел, не! Много грешиш. Само ако го беше чул как обяснява всичко, толкова чаровен, толкова искрен и откровен. Всеки би разбрал, че той наистина чувства нещата, които казва.
— Аз обаче твърдя, Гладис, че този човек е простак!
— Не говори глупости, Лайънел. И ме остави да довърша. Първото нещо, което му казах, бе, че съпругът ми (все още жив по онова време) никога няма да се съгласи.
— Съпругът ви не е необходимо да знае — отговори той. — Защо да го притесняваме. Никой не знае тайната ми, освен жените, които съм рисувал.
— Когато продължих да се противя още малко, помня, че той ми каза:
— Скъпа Лейди Понсънби, тук няма нищо неморално. Изкуството е неморално само, когато се практикува от аматьори. Същото е и с медицината. Не бихте отказали да се съблечете пред вашия лекар, нали така?
— Казах му, че бих, ако съм отишла да ми прегледа ухото. Тук той се разсмя. Но продължи да настоява на своето и трябва да призная, че беше много убедителен, така че след малко склоних и това беше всичко. Така че, скъпи мой Лайънел, сега и ти знаеш тайната.
— Тя се изправи и отиде да си налее още коняк.
— Гладис, това наистина ли е вярно?
— Разбира се, че е вярно.
— Искаш да кажеш, че по този начин рисува всичките си клиентки?
— Да. И най-смешното е, че съпрузите нищо не подозират. Единственото, което виждат е един хубав, елегантно облечен портрет на жена си. Разбира се, няма нищо нередно в това да те рисуват гола. Художниците постоянно го правят. Но нашите глупави съпрузи смятат, че трябва да се противопоставят на такова нещо.
— По дяволите, този тип си го бива!
— Аз мисля, че е гений.
— Обзалагам се, че е заимствал идеята от Гоя.
— Глупости, Лайънел.
— Разбира се, че е така. Но слушай, Гладис, искам да ми кажеш нещо. Възможно ли е да си знаела за тази… тази особена техника на Ройдън, преди да отидеш при него?
Когато зададох въпроса си, тя тъкмо си доливаше от коняка. Поколеба се, обърна се да ме изгледа и малка противна усмивчица се появи на устните й.
— Проклет да си, Лайънел — каза ми. — Прекалено умен си. Никога с нищо не мога да те заблудя.
— Значи си знаела?
— Разбира се. Хърмайъни Гърдълстоун ми каза.
— Така си и мислех!
— И все пак няма нищо нередно.
— Нищо — казах. — Абсолютно нищо.
Сега вече всичко ми се изясни. Този Ройдън наистина беше някакъв безсрамник, който с изключителна вещина използваше своите психологически трикове. Той прекрасно знаеше, че в града има твърде много жени, потънали в охолство и безделие, които ставаха по обяд и прекарваха остатъка от деня си, опитвайки се да се отърват от скуката с бридж, канаста и пилеене на пари по магазините, докато станеше време за коктейлите. Единственото, за което копнееха, бе нещо възбуждащо, необикновено и колкото по-скъпо, толкова по-добре. Божичко, та новината за подобно развлечение сигурно се е разпространила сред тях като едра шарка. Съвсем ясно си представях как тази огромна дебелана Хърмайъни Гърдълстоун се надвесва над масата за канаста и им шепне: „Боже мой, направо е
