Читать «Аз съм легенда» онлайн - страница 15
Ричард Матисън
Разтвори широко вратата и очите му се впиха в мраморния цокъл, където в малка ниша беше положен запечатания ковчег. Беше си на мястото, непокътнат! Въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на Невил.
Едва след това той забеляза мъжа, проснат в единия ъгъл на криптата. Тялото му се бе свило върху ледения под.
С яростно ръмжене Невил се нахвърли върху му. Сграбчи го за дрехите, извлече го до входа на гробницата и го захвърли навън сред избуялите бурени. Тялото се претърколи няколко пъти и застина по гръб, неподвижно, обърнало пепелявото си лице към небето.
Леко запъхтян от усилието, Невил се върна в гробницата. Затвори очи, постави ръце върху капака на ковчега.
— Тук съм — промълви тихо. — Върнах се… Спомни си за мен…
Изхвърли цветята, които беше донесъл предния път, събра няколкото листа от пода, навеяни вътре от вятъра. После приседна до ковчега, долепяйки чело в студения метал. Тишината благосклонно го обгърна в студените си обятия.
„Да можех и аз да умра сега… — помисли си, — да можех да умра тук спокойно, без страх, без вопъл и стон. Да можех да остана при нея, да бъда с нея…
Пръстите му бавно се свиха, главата клюмна върху гърдите му.
„Вирджиния, отведи ме с теб, пренеси ме в отвъдното, в твоите вечни покои! Стори тъй, че да се отзова с леко сърце на повика ти…“
Една сълза се отърколи върху безжизнената му ръка.
Нямаше никаква представа колко време беше прекарал в гробницата така. След дълго, много дълго болката му се уталожи, почувства се по-спокоен. Той се съвзе, въздъхна тежко и едва тогава се изправи.
„Да, така е — мислеше. — Все още съм жив… За съжаление… Сърцето ми бие, кръвта ми тече във вените, мускулите се свиват… Всичко е напълно безсмислено и безцелно, но е така…“
Той излезе от гробницата, като затвори тихо вратата след себе си, сякаш се страхуваше да не наруши спокойния сън на Вирджиния.
Беше забравил за трупа отвън и за малко не се препъна в него. Замръзна вцепенен на място. Нещо бе станало с трупа. Какво се бе случило? Мъжът беше мъртъв, в това не можеше да има никакво съмнение. Но каква беше причината за неговата смърт? Разложението бе настъпило толкова бързо и бе така пълно, че вече на вид и по миризма той сякаш имаше пред себе си труп на няколко дена! Превъзбудена, мисълта на Невил работеше трескаво.
Ами да, разбира се:
Невил се укори, че не се бе сетил по-рано. Вече от пет месеца знаеше с какво усърдие те се криеха през деня, но никога досега не се беше опитвал да свърже двата факта! Беше толкова просто и толкова глупаво от негова страна!…
Слънчевите лъчи! Инфрачервените и ултравиолетовите. Трябваше да е това. Но защо? И защо той самият не знаеше нищичко за въздействието на слънчевата светлина върху човешкия организъм? Друго: този човек тук беше възкръснал, беше се върнал от преизподнята, беше