Читать «Бягство от сигурността» онлайн - страница 100

— Охо — каза той. — Тук има нещо да става.

— Да. Явяват се превозвачи на добитък, които искат да прекарат път през твоята ферма, за да стигат по-бързо до железопътната гара. Ти отказваш да им продадеш земята си, те те заплашват, но ти оставаш. Накрая, съвсем ясно те предупреждават: Днес на обяд ще превземем фермата ти насила. Омитай се от земята си, остави цветята си да умрат или ще умреш и ти.

— О, Боже — възкликна Дики със затворени очи, пренесъл се въображаемо в тая ситуация.

— Страх ли те е?

— Да.

— Наближава пладне, Дики. И ето ги те идват, възседнали коне, дузина въоръжени мъже, обгърнати в облак от прах, стрелят с пистолетите си, подгонили стадо овни, през твоите зелени поля. Изпитваш ли безусловна любов към тези мъже?

— НЕ! — каза той.

— Виждаш ли…

— Накарал съм съседите да стоят на пост — каза той.

— Всеки от нас има заредени пушки, около оградата съм поставил динамит, само да посмеят да стъпят на цветята ми и ще получат такъв удар, че бързо ще се обърнат назад. Само да се опитат да ни докоснат и това ще им е за последен път!

— Сега разбираш — казах аз, като се усмихнах на светкавичната му самозащита. — Виждаш колко различно от безусловната…

— Не ме прекъсвай — каза той. — Остави ме да ги смажа!

Разсмях се.

— Дики, това е мисловен експеримент, а не клане. Той отвори очи.

— Бум…сърдито възкликна той. — Няма да позволя на никой да ми взема земята!

Усмихнах се на сърдитата му физиономия и го качих на корпуса, след което преместих стълбата, и започнах да лъскам дясното крило на „Дейзи“.

— Сам виждаш, че единственият начин Любовта да бъде безусловна, това е, когато не се интересува от нашите игри.

— Не се интересува от нашите игри и не се интересува от преходни цели — казах аз. — Нито от самосъхранение, нито от справедливост, нито от спасение, нито от морал, нито от усъвършенстване, нито от образование, нито от прогрес. Тя ни обича такива каквито сме, а не каквито претендираме да бъдем. Затова смъртта е такъв шок според мене. Контрастът между ролята и реалността е най-остър именно тогава. Хората, които са имали преживявания близки със смъртта, казват че любовта е като светлинен удар.

— И любовта е еднаква, както за превозвачите на животни, така и за фермерите с техните цветя?

— За убийците и убитите, за смирените и за чудовищата. Еднаква. Абсолютна. Всеобхватна. Безусловна. Любов.

Дики се бе отпуснал върху корпуса, опрял лице в хладния метал и гледаше как работя.

— И ти ми казваш всичко това? Как си могъл да го научиш?

— Мислех, че знаеш — отвърнах аз. — Откакто се помня, винаги съм се питал: как съществува тази вселена? Къде е нейното начало?

Очаквах той да си спомни кога се е породило моето любопитство, но той нищо не каза.

— Откъде знаеш, че това, което ми говориш, е вярно? — попита.

— Не зная. Но всеки въпрос за мене е като електрическа искра, която ме разтърсва, докато не открия отговора. Когато въпросът получи отговор, той се основава на интуицията, просветва синя искра и напрежението спада. Знам, че съм получил отговор, но не ми се казва дали е верен, или не.