Читать «Сълзата на боговете» онлайн - страница 34

— Е, щом го е искал… тоест…

— Да, но аз бях по-голяма и трябваше да се досетя, че това може да доведе до нови проблеми. Е, в края на краищата скъсах с него. Боя се, че тъкмо това го накара да промени решението си и да напусне Звезден пристан.

Стигнаха края на улицата и в далечината се показа табелата с шарения папагал.

— Познавам Уил от доста време — рече й Джеймс. — Мисля, че можеш да забравиш притесненията си. Той е твърдо решен да стане войник. Каза ми, че ще посвети целия си живот на това занимание.

Яжара понечи да отвърне нещо, но преди да успее, Джеймс измъкна сабята си и й извика:

— Внимавай!

Тя вдигна тоягата и застана до него. Едва сега забеляза, че вратата на странноприемницата зее широко отворена и на прага лежи мъртъв войник. Отвътре се чуваше шум от борба.

Джеймс прескочи трупа и се втурна в помещението, следван от Яжара. Вътре беше истинска кланица. Двама въоръжени мъже се въргаляха мъртви на земята — ако се съдеше по дрехите им, бяха наемни войници. Още неколцина постоянни клиенти на заведението също лежаха безжизнени сред локви кръв и останки от натрошени мебели. Една млада жена бе паднала до огнището и от раната в главата й шуртеше кръв.

В ъгъла, вдигнал пред себе си двуръчния меч, стоеше Уилям Кондуин, приемен роднина на принца и лейтенант от дворцовата гвардия. Трима мъже настъпваха бавно към него.

Щом зърна новодошлите, Уилям извика:

— Джеймс! Яжара! Помогнете! Талия е ранена тежко!

Единият от мъжете се обърна, за да пресрещне скуайъра. Другите двама се нахвърлиха върху Уилям, който едва успяваше да отбива ударите им с тежкия неповратлив меч. Това ужасно оръжие с дръжка за две ръце и дълго, тежко острие бе доста неподходящо за употреба в тесни помещения.

Яжара вдигна ръка и около нея се появи облак от алено сияние. Тя го запрати към единия от двамата противници на Уилям, но остана разочарована, когато облакът се спусна към пода и се разсея бързо, без да причини никакви поражения.

— По дяволите! — изруга полугласно младата магьосница, след това пристъпи напред и замахна с тоягата към главата на единия мъж.

Непознатият почувства или долови по някакъв друг начин приближаващата се опасност, защото бързо наведе глава. После се извъртя на пета и отвърна с бързо мушване, което накара Яжара да отстъпи.

Все пак бе успяла да отърве Уилям от единия му противник и той бързо довърши другия. Джеймс също се отърва от своя и веднага след това удари с дръжката на рапирата си противника на Яжара в тила. Ала вместо да се строполи, наемникът само се забави при втория си опит да намушка магьосницата. Джеймс замахна отново и този път се чу ясен хрущящ звук — беше му строшил черепа.

Джеймс огледа кървавото меле и повдигна учудено вежди.

— Що за зловеща сцена е това?

Захвърлил окървавения меч, Уилям вече бе коленичил до ранената Талия и бе поставил главата й в скута си. Лицето на момичето беше бледо като платно: очевидно животът бързо я напускаше.

— О, Уилям… — прошепна тя. — Помогни ми…

Уилям се огледа отчаяно. Погледът му срещна този на Джеймс и той поклати безпомощно глава. След това потърси с очи Яжара.