Читать «Неприятностите са моя бизнес» онлайн - страница 3

— Вие ме оскърбявате — каза. — Мен… човек с моето положение!

— Чакайте сега! — подзе Ана.

— Няма да чакам! — отрязах. — Този тук заяви, че не съм джентълмен. Може и така да е според човек с неговото положение… не му знам положението… но човек с моето положение не търпи хапливи забележки от когото и да било. Не мога да си позволя. Освен, разбира се, ако са неволни.

Господин Джийтър настръхна и ме изгледан кръвнишки. Пак извади часовника си и му хвърли едно око.

— Двайсет и осем минути — каза. — Извинявам се, млади човече. Нямах намерение да бъда груб.

— Чудесно И аз знаех от самото начало, че не сте Джийтър от „Тютюнев път“.

Това едва не го подпали отново, но той го пусна покрай ушите си. Не беше сигурен какво искам да кажа.

— Един-два въпроса, докато сме тук — продължих. — Склонен ли сте да дадете на тази Хънтрес малко пари… за разноски?

— Нито цент! — излая той. — Защо да давам?

— Да речем, нещо като рента. Да предположим, че тя се омъжи за сина ви. С какво ще разполага той?

— Засега с по хиляда долара месечно от попечителен фонд, основан от майка му, покойната ми съпруга. — Той склони глава. — Когато навърши двайсет и осем — с много повече.

— Не можем да упрекнем момичето, задето се опитва да го докопа — рекох. — Особено в днешно време. А Марти Естел? Не би ли могло да се уреди нещо с него?

Той смачка сивите ръкавици в осеяната си с лилави вени ръка.

— Той не може да си прибере законно парите от този дълг. Това са пари, проиграни на комар.

Ана въздъхна отегчено и разпръсна с два пръста пепелта по бюрото.

— Естествено — казах. — Но комарджиите не могат да се оставят да им погаждат такива номера. В края на краищата, ако синът ви беше спечелил, Марти щеше да му се издължи.

— Това не ме интересува — процеди равнодушно високият слаб мъж.

— Да, но представете си Марти с тези полици за петдесет хилядарки, които не струват пукнат цент. Сън няма да го хване, нали?

Господин Джийтър сякаш се позамисли.

— Искате да кажете, че има опасност от насилие? — подхвърли почти любезно.

— Трудно е да се каже. Марти държи заведение от висока класа, има добра клиентела от филмовите среди. Трябва да мисли за реномето си. От друга страна обаче, си е мошеник и познава доста хора. Могат да ви се случат някои неща… Докато Марти е много далече от местопроизшествието. Трябва да знаете, че не се оставя да го тъпчат. Веднага взема мерки.

Господин Джийтър погледна часовника си и това го раздразни. Отново го напъха в жилетката.

— Всичко това е ваша работа — отсече той. — Прокурорът ми е личен приятел. Ако тази задача не е по силите ви…

— Да, но все пак слязохте толкова ниско, че да дойдете на нашата улица. Нищо че прокурорът е в джоба на жилетката ви… заедно с часовника.

Той сложи шапката си, нахлузи едната ръкавица, потупа с бастуна върха на обувката си, отиде до вратата и я отвори.

— Искам резултати и плащам за тях — каза студено. — Понякога дори плащам щедро, макар че не минавам за щедър. Смятам, че се разбрахме.

И след като за малко не намигна, излезе от стаята. Вратата се затвори бавно и безшумно, подпряна от въздушната възглавница на автомата. Погледнах Ана и се усмихнах широко.