Читать «Неприятностите са моя бизнес» онлайн - страница 10

Момичето зад мен се засмя. Това не ми хареса. Пристъпих към едрия блондин. Той замига. Колкото и едър да беше, щях да се справя лесно с него.

— Смачкай го, скъпи — процеди тя равнодушно зад гърба ми. — Обичам да гледам как на тия ежковци им се подгъват коленете.

Изгледах я злобно през рамо. Тук сбърках. В момента той едва ли можеше да се цели добре, но колко му е да улучиш неподвижна стена. Удари ме, докато бях обърнал глава. От такъв удар боли. Цапардоса ме яко в края на челюстта.

Политнах встрани, понечих да се разкрача, но се подхлъзнах на килима. Плонжирах някак си, но главата ми се блъсна в нещо, което се оказа по-твърдо от нея.

С премрежени очи за миг зърнах червеното му лице, победоносно озъбено над мен. Струва ми се, че изпитвах някакво съжаление към него — дори в онзи момент. Обгърна ме мрак и загубих съзнание.

4

Когато се свестих, светлината от насрещните прозорци биеше право в очите ми. Тилът ме болеше. Опипах го, беше лепкав. Размърдах се бавно като котка в чужда къща, вдигнах се на колене и посегнах към бутилката върху ниската масичка. По някакво чудо не бях я съборил. При падането бях блъснал главата си в крака на един стол. От това бях пострадал повече, отколкото от удара на младия Джийтър. Макар че усещах подутината на бузата си, това не беше чак толкова важно, че да го впиша в дневника си.

Изправих се на крака, пийнах глътка уиски и се огледах. Нямаше кой знае какво да видя. Стаята беше празна. Само тишина и дъх на хубав парфюм. От онези, които усещаш чак когато уханието им вече отлита, тъй както съзираш едва последния лист на оголялото дърво. Пак опипах главата си, попих лепкавото място с носната си кърпа, реших, че не си струва да вия от болка, и сръбнах още уиски.

Седнах с бутилката на колене и се заслушах в далечния шум на уличното движение. Стаята беше хубава. И госпожица Хариет Хънтрес беше хубаво момиче. Познаваше някой и друг злосторник, но само тя ли? Не трябва да се занимавам с такава дреболия. Пак пийнах. Нивото на течността в бутилката бе спаднало значително. Уискито беше отлично, просто не го усещаш как влиза. Не отнася половината ти сливици като ония гадости, които съм пил. Отпих още. Главата ми вече беше наред. Чувствах се прекрасно. Идеше ми да запея увертюрата към „Палячо“. Да, тя беше хубаво момиче. Ако сама си плаща наема, значи добре я кара. Бях на нейна страна. Беше чудесна. Употребих още малко от уискито й.

Бутилката все още беше наполовина пълна. Разклатих я леко, пъхнах я в джоба на пардесюто си, нахлупих някак шапката си и излязох. Добрах се до асансьора, без да се блъскам в стените на коридора, понесох се плавно надолу и излязох във фоайето.

Хокинс, хотелският детектив, се бе облегнал пак на края на гишето, вперил поглед в делвата на Али Баба. Другият служител поглаждаше тънките си мустачки. Усмихнах му се. Той отвърна на усмивката ми. И Хокинс ми се усмихна. Аз — също. Всички се чувствахме прекрасно.

Уцелих от първия път предната врата и дадох на портиера двайсет и пет цента, слязох по стълбите и по пътеката излязох на улицата и стигнах до колата си. Бързият калифорнийски здрач вече се спускаше. Бе чудна нощ. На запад Венера блестеше като улична лампа, като очите на госпожица Хънтрес, като бутилка уиски. Това ме подсети за бутилката в джоба, извадих я и дискретно си сръбнах, после я затворих и я пъхнах на мястото й. Щеше да ми стигне до дома.