Читать «Човек без магия» онлайн - страница 12

— Още един глупав Амаг.

— Този изглежда много силен.

— Търси магия, а ще намери смърт.

— Така е, колкото и да е як, ще умре подобно на другите нещастници без магия.

Създанията спряха да се съветват и едно от тях се обърна към Маркус.

— Каква магия искаш да научиш?

— Не знам точно. Просто искам да стана магьосник. Казаха ми, че Храма на Цветовете е единственото място, в което един човек без магия може да се превърне в маг.

— Вярно е. — съгласи се една от качулатите фигури. — И все пак какъв цвят магия искаш да научиш?

Те започнаха да бърборят отново без да изчакват отговорите на Маркус.

— Май че искаш да научиш Черна магия?

— Или ще овладееш Бяла магия?

— Може би предпочиташ Червената магия?

— Или ще станеш майстор на Зелената магия?

— Тук е Храмът на Цветовете, глупако, тук има магии във всички цветове!

Маркус се ядоса.

— Кои сте вие? Май се мъчите да се подигравате? Ако е така, ще ви отрежа главите и ще ги побия на всяка една от онези кули отсреща!

Фигурите спряха да се въртят около младежа. Тази срещу него обяви:

— Ние сме Десетте Хилафи, човече без магия. Ние се подчиняваме единствено на върховния Каан Септона — владетеля на кралство Балх и на никой друг.

Друг качулат добави:

— Ние сме тук за да убиваме глупаците като теб, решили да станат магьосници. Всички тези скелети, които виждаш, са наше дело.

Маркус нанесе удар с меча си срещу Хилафа, нарекъл го глупак. Острието се отклони, точно преди да докосне мага. И безобидно се заби в купчината кости. Младият боец се опита да заколи още един от качулатите. Мечът отново се отплесна и се плъзна настрани.

Те се смееха. Един от качулатите каза:

— Над всеки от нас е направено защитно заклинание, Амаг. Изрече го лично Върховният Каан.

Хилафът срещу Маркус започна да прави странни движения с ръцете си и да проклина:

— Хиляда вятъра съберете се. Хиляда вятъра завъртете се. Хиляда вятъра вдигнете Човека без Магия и го запратете в една от Черните Кули.

Малък ураган се появи отнякъде. Мъничкия въздушен въртоп достигна Маркус. Не успя да направи кой знае какво, освен че го накара да затвори очи за малко. После безсилното торнадо разроши чупливите му кестеняви коси. И накрая се разсея безсилно.

Още един от Хилафите нападна Маркус с магия. Той вдигна ръце над главата си и прошушна нещо. Между дланите му се образува огнена топка, която полетя към младия воин.

Светещото кълбо спря на около лакът от челото на младежа. Избухна безобидно с нищожен пукот. Опърли леко веждите на Маркус, но не го заболя.

Качулатите се развълнуваха. Някой от тях обобщи изплашено:

— Този мъж е неподвластен на всякаква магия.

— Безсилни сме да му навредим. — додаде друг от качулатите.

— Само Ечарните са способни да го убият.

— Да ги повикаме тогава. — предложи някой от Архимагите.

Десетте качулки леко се наклониха назад. От тях се разнесе хоров крясък, който щеше да спука тъпанчетата на Маркус. Започваше с тоновете, които издава разярена орлица, защищаваща малките си. Завърши с недоловимото цвъртене на изплашен прилеп, блъскащ се в стените на тясна клетка.